Когато в следобеда на 13 октомври 2005 гръмва новината, че Харолд Пинтър получава Нобелова награда за литература, един от мотивите на стокхолмското жури е приносът на пиесите на Харолд Пинтър в разкриването на бездната под ежедневния брътвеж.
Още с първата си пиеса от 1957 г. Харолд Пинтър заявява ярко и категорично принадлежността си към онова много специално следвоенно поколение драматурзи, които започват кариерата си с тотално ново и предизвикателно разбиране за драмата, според което повествованието никога не е линейно и дидактично, декларацията никога не начин на изразяване, казаното никога не е еднозначно и самоизчерпващо се, реалността никога не е една, логиката никога не е праволинейна.
„Лунна светлина“ е пиесата на Харолд Пинтър, която ще прозвучи в първите минути на неделя след новините. Премиерата ѝ в Almeida Theatre, Лондон е през септември 1993 година. Въпреки че хронологично не принадлежи към драматургичните текстове на Пинтър, писани през 70-те и началото на 80-те и известни под обобщителното име Пиеси на паметта, за които е характерно използването на сюжет, който следи повторното преживяване на вече отминали моменти от живота, „Лунна светлина“ се приближава до тях с факта, че историята, която разказва, тече в две времена – в миналото на главния герой Анди, който е на смъртно легло, и в драматургичното настояще, където са неговите синове, съпруга и дъщеря. Фактът на спомнянето и преживяването на откъслечни сцени по непоследователен и странно объркан начин, както това прави само паметта, поражда онази характерна разколебаност, фрагментарност и двусмислие, които поставят актьорите в ситуация на сериозно изпитание.
Постановката на Радиотеатъра е направена върху превода на Галина Станкева от режисьора Юри Статков. В ролята на Анди, главният герой на „Лунна светлина“, е Наум Шопов, а в ролята на Бел, неговата съпруга, ще чуете Нина Стамова. Участват и Любомир Младенов, Пламена Гетова, Петър Русев, Веселин Цанев, Венцислав Кисьов и Албена Велева.
