Най-вероятният политически сценарий за Израел след изборите на 17 септември е съставяне на коалиция на големите партии - „Ликуд“ и „Синьо и бяло“, а такова правителство ще се въздържи от едностранни стъпки в ущърб на палестинците, заяви в интервю за предаването „Събота 150“ американският анализатор Нери Зилбер, който от години живее в Тел Авив и следи отблизо политиката в Израел за „Дейли Бийст“, „Политико“ и други авторитетни издания.
Господин Зилбер, смятате ли, че 10-годишното царуване на Бенямин Нетаняху в израелската политика е към края си?
Да, така мисля. Ако не победа на противниците му, тези избори бяха явно поражение на Нетаняху. Именно той ги предизвика, след като не успя да състави кабинет след изборите през април. А след вота тази седмица той няма ясен път пред себе си. Политическите му опоненти от блока „Синьо и бяло“ имат такъв път и не за друго, а защото са готови да седнат на една маса с „Ликуд“ -- партията на Нетаняху. Единственото им условие обаче е -- без самия Нетаняху.
Нетаняху обеща да анексира долината на река Йордан, ако получи мандат от избирателите. Защо това обещание не му помогна да спечели?
Ако погледнем стълбицата от приоритети пред израелските граждани, долината на Йордан, Западният бряг, от който тази долина е част, и палестинският въпрос като цяло са далеч от върха. Много от избирателите гласуваха тази седмица по спора за отношенията между държавата и религията. Много гласуваха заради проблемите пред демокрацията и върховенството на закона. Значителен брой избиратели от арабската общност гласуваха за решаване на своите проблеми, а не заради палестинския въпрос.
Така че обещанието на Нетаняху (за анексиране на части от Западния бряг) не бе достатъчно нито за широката публика, нито дори за привържениците на десницата - той получи по-малко гласове от собствената си електорална база отдясно, отколкото през април. Добрата новина, според мен, е, че такива предизборни обещания не минават.
Като че ли всички партийни лидери -- и Нетаняху, и Бени Ганц, и Авигдор Либерман - зоват за правителство на националното единство. Това ли е най-вероятният резултат от тези избори и какво би могло да попречи на Голямата коалиция да се осъществи?
Да, това е най-вероятният изход от тези избори. Образуването на такава коалиция няма да е лесно, но все пак това е най-вероятният вариант. Дори Нетаняху започна да говори за това, въпреки че непосредствено след изборите, а и преди тях, не пророни и една дума за правителство на националното единство.
Най-голямото препятствие обаче е самият Нетаняху, а не някакви политически разногласия. „Ликуд“, „Синьо и бяло“ на Бени Ганц и „Израел Бейтену“ на Авигдор Либерман имат съгласие по много въпроси. Въпросът, по който не могат да се договорят, е дали Бенямин Нетаняху да остане начело на „Ликуд” и дали да играе някаква роля в бъдещо правителство на националното единство. Това е истинският проблем сега.
За мен най-интересното през следващите седмици е какво ще се случи вътре в партията „Ликуд“. Ако членове и по-високопоставени функционери на „Ликуд“ започнат да надигат глас срещу Нетаняху, това ще промени хода на събитията. Това ще разчисти пътя за формирането на следващото правителство и ще сложи край на политическата кариера на Нетаняху.
Ако се стигне до Голяма коалиция, ще бъде ли тя жизнеспособна? Колко време ще оцелее?
Би трябвало да се задържи за по-дълго, защото ще има сигурно мнозинство в парламента, а и евентуалните участници се разбират по много въпроси - може би с изключение на палестинския. Но въпросът Ви е добър, защото само веднъж в историята си - това е било през 80-те години на миналия век - Израел е имал правителство на Голяма коалиция с ротационно премиерство. За това се изисква политическа воля и доверие. Това наистина ще е изпитанието, ако се стигне до Голяма коалиция.
От доста време вече израелците водят „война в сянка“ оттатък северните си граници -- с въздушни удари срещу „Хизбула“ и ирански милиции на територията на Сирия, а напоследък и в Ливан и Ирак. Сега, след като предизборният период в Израел е вече в миналото, очаквате ли тази война да стихне?
Не, не вярвам, че това ще стане. Същинските бойни действия бяха диктувани от събитията на терен, а не от политически съображения. Така че всяко бъдещо правителство - дали с Нетаняху в състава си, дали начело с Бени Ганц или някой друг - ще продължи по същия курс, защото има широк консенсус върху необходимостта от отпор срещу Иран и съюзниците му в региона.
Ако Бени Ганц, чийто блок „Синьо и бяло“ получи най-много места в Кнесета, стане министър-председател, трябва ли да очакваме промяна на курса спрямо противниците на Израел – „Хизбула“, Асад, Иран, „Хамас“?
Изгледи за някаква сериозна промяна на политиката по отношение на Иран, Ливан и Хизбула според мен няма. Мисля, че това, което Нетаняху върши през последните години, ще бъде продължено и занапред. Въпросът е какво да се прави с Ивицата Газа.
Ганц и партньорите му от блока „Синьо и бяло“ критикуваха много остро политиката на Нетаняху по отношение на Газа. Те обещаха по-решителен отговор на ракетния обстрел от страна на „Хамас“. Може да се стигне и до по-широк политически натиск от израелската общественост за офанзива в Газа. Така че ескалация на юг срещу „Хамас“ в Газа е напълно възможна.
Ако Иран започне да си разменя удари със Съединените щати и съюзниците им, как ще действа Израел?
Мисля, че на първо време Израел ще се опита да стои настрана. Кризата не засяга него -- тя е между Иран, от една страна, и, от друга, Саудитска Арабия и останалите страни от Залива, поддържани от Съединените щати и може би от други западни държави. Въпросът е какво ще стане ако Иран и марионетките му в региона, на първо място „Хизбула“, решат да отмъстят на Съединените щати като атакуват директно Израел. Ако това се случи, то ще предизвика наистина мощен отговор от Израел. Това, от своя страна, може да произведе ефект на доминото в Близкия изток.
Мислите ли, че след изборния неуспех на Нетаняху приказките и плановете за анексиране на части от Западния бряг са в миналото?
Вярвам, че е така. Не мисля, че ще са много привържениците на блока „Синьо и бяло“, които ще се съгласят с такива едностранни стъпки. Те не биха им донесли реални политически облаги, а последиците ще са неблагоприятни. Освен у Нетаняху и крайната десница, в Израел липсва убеждението, че такива стъпки са необходими. Те ще са неблагоприятни не само в непосредствено бъдеще, но и в дългосрочен план.
Съединените щати обявиха през юни икономическата част от плана си за мир в Близкия изток -- наливане на 50 милиарда долара в развитието на палестинските и съседните земи. Администрацията на Доналд Тръмп изчакваше изборите в Израел, преди да обяви политическите си виждания за бъдещето на израелци и палестинци. Ако тези виждания на практика зачеркнат възможността за създаване на палестинска държава редом с Израел, ще подкрепи ли правителство начело с Ганц такъв план?
Първо, не знаем какво ще се съдържа в плана на Тръмп. Второ, не знаем дали изобщо ще го представят публично. И на трето място вече идва въпросът дали Бени Ганц би го подкрепил. Мисля, че каквото и да представи администрацията на Тръмп, палестинците няма да го приемат.
Така че, каквото и да съдържа планът, той може да бъде отхвърлен още при обявяването си заради палестинската съпротива. И ако имаме умерено израелско правителство, то едва ли ще предприеме едностранни стъпки с големи политически и военни последствия.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
