Изложба с безценни картини привлича вниманието на световната културна общественост в Ерусалим.
Историята започва с митническа проверка във влак и завършва с изложба в Ерусалим с картини, откраднати от домовете на евреи по време или след депортацията им към лагерите на смъртта през Втората световна война.
„Радвам се, че тези произведения стигнаха до Ерусалим. Приемам тяхната история със смесени чувства. Най-напред се е изисквала смелост от дилъра да спаси картини. Разбира се, по-важно е да бяха спасени хората, които ги притежават, но за един човек това не е било по силите. … Щом със сигурност се знае, че тези картини са принадлежали на евреи, е редно да се върнат не на определени наследници, които няма как да докажат собственост, а на колективния наследник – държавата Израел. Все ми се ще да вярвам, че до края на изложбата през януари ще размислят и ще оставят тук цялата експозиция. Смущава ме държанието на Гурлит след войната. Продал е много малко от картните, но не ги е и показвал на някого. Почти всичките ми предци са загинали в концлагерите. Майка ми по чудо е останала жива. Когато се е завърнала в Париж, е заварила, че в тяхната къща са се заселили други хора. Нямала е никакви документи да докаже, че това е домът на родителите ѝ. Била е на 16 години. Спомняла си е живота преди войната и картините по стените. Но дори те да бяха сред показаните тук, няма никакви доказателства че ѝ принадлежат. В концлагера са им конфискували всички снимки, документи, ценности“, сподели зрителката Рахел Кайсер.
Цялата история на изложбата можете да чуете от звуковия файл.
