До сряда партиите, коалициите и инициативните комитети трябваше да подадат в Сметната палата първите данни за предизборната си кампания, от които да стане известно дали получават пари от външни договори.
Ваня Нушева, програмен директор на „Прозрачност без граници“, сподели за БНР:
"Регистърът на Сметната палата е един от много добрите инструменти, за които и неправителствените организации, и експертите се бориха дълги години да съществува. Той ни позволява да видим една значителна част от финансовия ресурс, който се влага в предизборната кампания".
Тя изтъкна, че почти всички юридически лица имат възможност да даряват на кандидатите, а таван в размера вече няма.
„Вече не е необходимо да се декларира и безвъзмездният нефинансов принос – даренията и помощта във вид на натура, на движими и недвижими вещи, които могат да се използват в предизборната кампания“.
Актуална проверка показва, че общият брой на регистрираните комитети в страната, на ниво ОИК е 644 в цялата страна, а на ниво ЦИК - 66:
„Трябва да имаме поне 650 кандидата, които редовно да декларират своите дарения. Проверката към вчерашна дата показва, че броят на регистрираните дарения е 132 в размер на 82 000 лева. Броят на непаричните дарения е почти 3000. Все пак трябва да имаме предвид, че значителна част от комитетите, които са регистрирани на местно ниво, участват на олимпийския принцип на участието, без значителни финансови ресурси. Важното, което всъщност ще следим, е какъв е интензитетът на тези дарения, какъв е доминиращият размер на тези дарения, дали и към коя дата партиите и кандидатите ще декларират даренията, които са получили от юридически лица. Новият момент е важно да бъде проследен. Към вчерашна дата има регистрирани едва две дарения от фирми – едното е на стойност 5 000 лева, другото - 15 000 лева“.
Нушева изрази надежда проявите на определен политически лидер в предаване по БНТ да не се превръщат в център на кампанията.
„Това, с което се отличава до този момент предизборната кампания, е наистина едно сериозно дебатиране на нивото на местните общности и на нивото на медиите от съответния регион, на това какви са проблемите, какво не е решено, какво кандидатите искат да предложат“.
Жана Попова – преподавател по Телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ “Свети Климент Охридски“, коментира, че поведението на телевизионните водещи не се преподава в университета, защото се предполага, че такова нещо не би трябвало да се случва. „Законът затова и не го предвижда“, обясни тя и допълни:
„През цялото време там все пак съществуваше една битка – между гражданите и политиците. Така беше предпоставен този конфликт. Вътре имаше една група от трима души. Тези мъже бяха от една и съща коалиция и аз смятам, че по някакъв начин между тях имаше договорка. Малко беше, как да кажа, имитация на джебчийска постановка - двама се карат, третият печели. Защото най-важното нещо е как реагираха другите кандидати - не се застъпиха за Добрина Чешмеджиева. Това предаване беше оставено тя да си го управлява, тя да реши какво да прави. А обществото не е това! Няма там един модератор на обществото, който да казва „вижте, не можем повече да продължим това предаване, нека да го прекъснем…“.
Попова обясни и високия рейтинг на БНР по време на кампанията с местните дебати:
„БНР продължава да има много силни регионални центрове, където регионалните проблеми се разискват, появяват се, а хората чуват онова, което и тях ги вълнува“.
Експертът изтъкна, че в големите демокрации публичните дебати винаги са придружени с изследване на ефекта от тях, което в България все още не се случва.
Попова изтъкна, че изборните закони не работят добре при дебатите и кореспонденциите в медиите и е необходима промяна. „Абсолютно задължително е“ да се огледа и Законът за радиото и телевизията, който все още не съдържа дефиниция за онлайн медиите.
