"Повечето от професиите, които съществуват днес, може да изчезнат през следващите десетилетия. Изкуственият интелект замества хората във все по-разнообразни дейности и във все повече видове работа.
Възможно е да възникнат ред нови професии: дизайнери на виртуални светове например.
Но тези професии сигурно ще изискват повече креативност и гъвкавост и не е ясно дали 40-годишен безработен шофьор на такси или застрахователен агент ще съумеят да преоткрият себе си наново като виртуални дизайнери (опитайте се да си представите виртуална реалност, създадена от застрахователен агент).
Пък и дори застрахователният агент да съумее да се превърне във виртуален дизайнер, прогресът напредва с такава скорост, че през следващите десетина години като нищо ще му се наложи отново да се преизмисля" – с този дълъг цитат от Ювал Ноа Харари в статия за британския "Гардиън" отваряме голямата тема за начина, по който технологиите вече променят пазара на труда.
В студиото на "Нашият ден" темата обсъждат: Ивана Мурджева; Величка Микова, юрист и специалист по работно време; Георги Първанов, HR специалист, и Любомир Аламанов, PR специалист.
Без да изпадат в тотален песимизъм, събеседниците на Ива Дойчинова изтъкват, че моделът, в който учиш, за да упражняваш дадена професия през целия си живот, все повече отива в миналото.
Освен конкуренти за работните ни места, технологиите могат да бъдат наши съюзници. Възможността да работим дистанционно, да предлагаме разнообразно портфолио от услуги като фрилансъри са все повече.
„Не е важно къде си, важно е как мислиш, какво предлагаш, как ти работи мозъкът" – казва Любомир Аламанов и изтъква, че формите на заетост са се променяли още от времето, когато ловците събирачи са уседнали и са се превърнали в земеделци. Разликата е, че днес процесите са много по-динамични.
"Повечето от нас са свикнали да мислят всекидневието си в парадигмата на работното време, която ще претърпи голяма промяна и е интересно как тя ще се отрази и на личните, и на професионалните ни отношения, също така в каква законова рамка ще бъде облечена" – изтъква и Ивана Мурджева.
Гъвкавост, адаптивност, не на последно място и емоционална интелигентност – това са основните качества, които ще трябва да развиваме в новите условия. Вероятно и устойчивост на стрес и готовност да учим през целия си живот.
Или, за да завършим отново с цитат, този път на Яков Хехт, израелски педагог и пионер в областта на прогресивното образование: „Преди учехме, за да си намерим работа, сега трябва да учим, за да измислим какво да работим“.
