В началото на лятото една арт-инсталация прикова вниманието на виенчани – от върха на кулата “Рингтурм” се спусна огромна фотография на бебе космонавт, върху чийто скафандър е кацнал бял гълъб с разперени криле. С проекта си “Мечти за бъдещето” българската художничка Даниела Костова предизвика много положителни емоции, но и даде повод за размисъл заради символиката на своята творба.
Произведението се появи върху сграда, построена след Втората световна война, която символизира новото начало. А това обогатява разказа и придава допълнителен смисъл на посланията. Така образът на детето-космонавт може да бъде прочетен като порив за откривателство, докато птицата олицетворява мечтата за летене. Идеята за света пък е представена като крехка бебешка играчка, която се върти, само ако отделните й части са в синхрон.
Заснех една играчка, която по някакъв начин представя света, подобно на нейните взаимосвързани елементи – казва Даниела Костова. –Това са планетите, космонавтът, ракетата и всички те работят, само ако се намират в баланс. Именно това беше едно от основните послания в произведението – балансът в природата и отношението на човека към света. Размерите и пропорциите също имат значение – бебето е прекалено голямо в сравнение с играчката. Т.е. става въпрос за промяна в перспективата, както и че всичко е относително в зависимост от гледната точка и от позиционирането. Това огромно дете може да бъде символ на надежда, но същевременно и на заплаха, тъй като си мислим, че сме по-големи от света, а всъщност сме направили само бебешка крачка в разбирането си за Космоса.
Как умиляващият образ на едно бебе, вече мечтаещо за бъдещето, се преплита с глобалните проблеми, пред които сме изправени – без значение в коя точка на планетата живеем?
Това е събирателен образ на бъдещето – перспективата за нашите деца, космосът като място за среща на различни държави, дори своеобразен призив към толерантност – отговаря художничката. – Според мен ние даваме малък кредит на децата, но те имат силата да вдъхновяват и да създават предпоставки за промяна. Видяхме го съвсем наскоро, когато децата от цял свят излязоха на улиците да протестират с призив към политиците да обърнат внимание на глобалното затопляне. И се наложи именно децата да го кажат, защото те са хората, които ще поемат последиците от случващото се в момента. Така че може би има някакви допирни точки с тази проблематика.
Даниела Костова живее вече 18 години в Ню Йорк, откъдето разбира света по-добре заради срещата с тази множественост на общества, езици, поведения. Изявява се като интердисциплинарен артист и влиза в съучастие с творци от различни области, създавайки интересен разговор извън тясната специализация и отваряйки множество врати – към себе си и към публиката.
От известно време се занимавам с темата за природните стихии – събирам снимки от наводнения, урагани в различни точки на света и ги разглеждам като явления, които отварят очите ни за невидими на пръв поглед неща – разказва Даниела Костова. – Представете си една къща без стени и изведнъж всичко се оголва, настъпва момент на неочакваност и нещата се разместват. Наблюдавах какво се случва наоколо – ураганите в Пуерто Рико, в Тексас като ефект от човешката дейност. И е интересно да видиш как в държава, в която хората са свикнали на комфорт, едно подобно явление ги изкарва от равновесие и показва различните им същности в зависимост от техните реакции.
Художничката илюстрира този разпадащ се свят в последната си творба “По-високата земя”. В нея самодоволен каубой седи върху червен фотьойл с кенче и телефон в ръка, докато около него всичко се руши.
Снимки: личен архив
