Проектът представлява цифрова карта, на която историческите събития могат да се проследят в тяхната времева динамика. Зад инициативата стои едноименна фондация, която си е поставила за цел създаването на нов, съвременен начин за обучение на ученици и студенти. Според инициаторите причинно-следствената връзка между историческите събития ще улеснява тяхното запомняне и анализ.
По време на събитието тази вечер ще бъде представена в подобрен вариант вече публикуваната на сайта на едноименната фондация карта.
„Отделно ще представим три нови карти, които сме направили. Те касаят демографска карта на България за последните девет преброявания. Също така териториалните промени на Третата българска държава малко преди Освобождението, когато са дискутирали какви ще са границите на България и стигнем до 1913 г. – това е първата част, след това ще продължим и до ден днешен. И другата са Балканската и Междусъюзническите войни - как точно са протекли събитията, къде са се движили войските, не само българските, но и на другите участници в тези войни“, обясни пред "Хоризонт" ръководителят на проекта Николай Дунев.
Документи, аудио записи и снимки улесняват разбирането на картите
„Всичките карти ги правим по този тертип – да можете да видите картата, допълнителна информация за всяка промяна по картата, която се случва, отделно договорите, които регулират съответните отношения между страните, които можете да си ги свалите, да ги видите. И книги по темата с изтекли авторски права, също така снимки по темата и ако има видеоматериали. Примерно тези видеоматериали за Балканската война са първият документален филм, правен в България“, обясни Дунев.
Идеята на Николай Дунев за активната историческа карта идва случайно, по време на преход в Рила.
„Знаех, че някъде наблизо минава българската граница от 1912 г. и си викам „Ех, да имаше начин как да мога да насложа съвременните граници и да видя точно какви са разликите“. Така, цифрово да бъде показано, и да го видя нагледно. И си викам: "Добре, защо аз да не го направя?“
Картите ще компенсират слабото ползване на атласи при обучението
„Това е нашето първо представяне, като целта е след това да направим и на други места. Не само в София, набелязали сме и други няколко града. И, съответно, да извикаме учители, преподаватели, защо не и ученици, които веднага да видят“, обясни Николай Дунев, според когото ще се разчита на няколко линии на комуникация, за да стигнат картите до учениците.
Николай Дунев вижда като слабост на образователния процес занемареното ползване на атласи, а интерактивните карти компенсират точно това. "Тук идеята е точно да го видиш нагледно - къде точно са станали промените и така да стигнеш до закономерностите."
Следващите карти, които се подготвят, засягат и теми като дейността на Васил Левски, развитието на железопътната мрежа в България.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
