Eмисия новини
от 05.00 часа

Анет Маринова: Училищният психолог е самотна фигура

Анет Маринова
Снимка: Личен архив

При училищните психолози има голямо текучество, а условията на работа са доста напрегнати. Това каза в предаването „Нощен хоризонт“ училищният психолог Анет Маринова, която работи в столичното 23 СОУ „Фредерик Жолио Кюри“.
     

„Поради много причини - някои от тях са в системата, в традициите на системата, други са извън системата – изобщо по отношение на психично-здравната култура. Дори фактът, че нямаме закон за психолозите и психотерапевтите… всичко това прави училищния психолог една много самотна фигура, да е обречен на това неговият директор да цени, да е любопитен, да се интересува, да уважава една различна професионална дисциплина и един различен професионален поглед“, коментира Маринова. Тя подчерта, че психолозите се приравняват с учителите, което размива тяхната роля и олекотява тяхното мнение, когато се ангажират с проблемно поведение на едно дете.

Има класически индикатори за тормоз

Агресия, тормоз, насилие в училище – това са различни неща и е много важно да имаме чувствителност и информираност за отношенията в училище и как можем да разграничаваме едно от друго тези неща. Има определени индикатори за тормоз. Норвежки изследовател повече от 40 години се занимава с темата и е дал поне три такива индикатора – неравнопоставеност, продължителност, злонамереност. Тормозът е продължителен във времето и се случва между две деца, които не са равнопоставени, поясни Анет Маринова.

„Агресията е присъща на човека, без да си в контакт с личната си агресия, няма как да влезеш в контакт със социалната връзка. Трябва да има някаква доза, в която да можеш да се заявиш, да можеш да се изразяваш, ако щеш, да се бунтуваш. Агресията е нещо, с което ние си имаме работа непрекъснато. Културата и обществото са създали инструментите как да можем да овладяваме някаква част от природата си.“

Кибер тормозът оставя сериозни следи

В модерния свят като отделна посока се откроява кибер тормозът. Въпреки повечето проучвания, в които децата заявяват като най-силно усетено физическото насилие, има данни, че тъкмо кибер тормозът причинява най-големи страдания, обиди и унижения, защото по думите на психолога „има следи, има свидетели, това се случва на една виртуална сцена“.

Формите на тормоз обикновено остават скрити за учителите, подчерта Анет Маринова. „Има един естонски филм – „Класът“, със свободен достъп, може да бъде намерен по интернет, който показва механизма на подобни отношения буквално под носа на учителите, които не могат да усетят това ниво на злост, на намерения да причиниш вреда и да унижиш, което се разиграва особено между юноши.“

Стигматизиране на насилниците

Маринова обърна внимание върху стигматизирането на насилниците и отбеляза, че се маргинализират ученици, които получават етикет. „Насилник, жертва, наблюдател – работи се с този модел: триъгълника, което обаче подкрепя подобни поведения, отколкото да разрешава проблема.“  

Училищният психолог е на мнение, че ценността на добрите отношения трябва да бъде втъкана в училищния живот и учители, и ученици, и родители да могат да говорат за тази ценност, а не да изпълняват просто процедура или арголитъм по механизма за тормоз. 

Анет Маринова е участвала в проекта на УНИЦЕФ „Училище без насилие“. Тя е психолог в образованието, клиничен социален работник и психоаналитичен терапевт. Координирала е работна група за Наредбата за приобщаващото образование към МОН. Преподава в магистърска програма по „Психология на развитието“ в Нов български университет. Докторант е в Института за изследване на населението и човека към БАН.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от

Сексуално образование в... комикси

публикувано на 12.12.19 в 16:00

Застрашените уралски езици

публикувано на 11.12.19 в 09:40