Те са различни като възраст, социален статус и етнос - доктори, доценти, женени, разведени, деца, спортисти, безработни, обитатели на неподозирани кътчета в града и хора с нестандартни хобита - това е малка част от стоте находки на организаторите. По време на кастинга, продължил 3 месеца, се натъкнали на истории, които за самите тях са толкова невероятни и любопитни, че смятат да ги разкажат и в други свои проекти. Според правилата селекцията започва с един човек. Вече избран, той има само 24 часа, за да препоръча друг. Вторият препоръчва следващия и така щафетата се предава многократно, докато се достигне представителната група от 100 души.
"Задължително колегите от Римини Протокол пожелаха това да бъде човек, който се занимава с точни науки, с цифри и най-добре със статистики, при което ние отидохме в Националния статистически институт в Пловдив и си направихме една среща с директора - господин Стаматов и го помолихме да говори със своите служители. След една седмица ни се обади и каза: "Нито един от моите служители не се съгласи да участва във вашия проект, но аз мисля, че ще участвам" и това беше един много оптимистичен старт на нашия кастинг. С всеки един от тези хора ние създадохме личен контакт", обяснява Неда Соколовска от VOX POPULI.
Театърът като начин да опознаеш един град
„Този тип представления се превръща в начин да опознаем един град. Това става чрез задаване на различни въпроси към участниците като например: Вярвате ли в бог? Искате ли социализмът да се върне? Кой иска България да е монархия? Има и такива: Ще подкрепите ли детето си, ако ви каже, че е гей? Чувствате ли се самотни?", разказва режисьорът на постановката Хелгард Хауг от „Римини Протокол“.
"Има всякакъв тип въпроси - лични въпроси, по-общи въпроси, политически въпроси. Имаме всъщност различни инструменти или начини, с които хората на сцената отговарят на тези въпроси. Понякога просто мислено разделяме сцената на две и тези, които отговарят "Да" отиват от едната страна, тези, които отговарят "Не", отиват в другата страна. Някой път също им предлагаме листи с различни цветове и те избират своя отговор от изброени варианти, показват съответиня цвят. И както публиката вижда отговорите на хората от сцената, те също се замислят за техните лични отговори на тези въпроси".
Неда Соколовска определя проекта като "един от най-мащабните, един от най-смелите, един от най-човешките, хуманни и политически проекти, политически в хубавия смисъл".
"Това е дума, от която може би трябва да се опитаме да избегнем негативната конотация и да приемем, че "политически" е всичко онова, което се отнася до хората и процесите в обществото, в които ние сме свързани, в които ние живеем. Това е един прекрасен политически жест - да събереш 100 души и да попиташ тяхното честно мнение за това как се чувстват в града, в който живеят, в ситуацията, в която са в техния собствен живот, в социалната позиция, която заемат в обществото", допълва Соколовска.
Историите ще бъдат пренесени в книга
Представленията са със свободен вход, а проектът ще има и свое продължение. Всички истории, които ще прозвучат от сцената, ще бъдат събрани в книга, която също ще се разпространява безплатно, съобщават организаторите.
"Ние го наричаме "наследство от 2019 година", защото ще помним какъв е бил градът ни тогава и то не през цифрите, статистическите данни колко туристи са дошли, колко точно е привлякъл проектът, икономически, в града, а със самите лица на хората и с техните истории. Всяко едно от тези мнения на сцената, които ще чуете, не е претърпяло никаква цензура", уверява Виктор Янков, заместник-директор "Международна дейност" към Фондация "Пловдив 2019".
