Eмисия новини
от 20.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Михаил Груев за знаковите кметове на България

Снимка: БГНЕС

Над 60 души са управлявали София от Освобождението. Тодор Живков също е бил кмет на столицата. За разлика от своя предшественик и от своя наследник, той е бил избран от хората.

Председателят на Държавната агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев сподели за БНР, че в България кметове се избират от 1878 година. По-късно администрацията на Княз Александър Първи затяга режима на провеждане на избори и изискванията по отношение на кандидатите - въвежда се възрастов и имуществен ценз. Кандидатът трябва да е на над 30 години, семеен и да притежава недвижима собственост:

„Това се оказва изключително важно, тъй като на кметовете се е гледало като на абсолютна еманация на градския елит и се е считало, че трябва да бъде солиден човек, със солидни материални възможности, който да дава на обществото, а не да взема“.

„Чак на едни местни избори през 1937-ма година за първи път жените получават право да гласуват и то само омъжените с деца“, допълни Груев.

В годините на Комунизма кметовете на големите градове са били и председатели на местните комисии по изселване от съответния град, обясни той и отличи някои от кметовете на София през годините:

„Първият изборен кмет на София след освобождението е Тодораки Пешов – човекът, който поставя основите на изграждането на София като модерен град. Важна крачка напред прави Димитър Петков. Най-голяма промяна на визията на града става при Димитър Петков. Най-общо казано той променя ориенталския облик на града, прокарва нови улици, европеизира планирането на града. Понякога тези акции на Петков са и доста силови, дори брутални - те са свързани с разрушаването на много джамии, но и на две църкви, които попадат точно в единия диаметър на днешния булевард „Мария Луиза“...  Петков радикално променя хигиената на града. Друг, който си заслужава да бъде споменат, е Георги Калинков – кмет от Демократическата партия, който два пъти - преди войните и след войните - застава на поста и след смъртта си завещава цялото си имущество за благотворителност на бедни софийски деца. Не можем да прескочим и кмета Иван Иванов – човекът, който най-дълго се задържа на кметския пост, без прекъсване - 10 години - от 1934-та  до 9-и септември 1944-та година. Ради Радев остава в историята с девиза „Расте, но не старее“. Той е и първият кмет, който ефективно влиза в затвора за корупция. В случая, той е и председател на Софийския комитет по снабдяването в годините на войната 1916-18 година. Оказва се, че фактически дефицитните тогава стоки, в качеството си на председател на този комитет, той е разпределял на фирми и търговци, които са близки до него лично. Това се доказва пред съда и през 1918 година се стига до ефективна присъда. Може би най-успешният сред софийските градоначалници е Владимир Вазов - човек с изключителни заслуги за развитието на града, за прокарването на Рилския водопровод, който решава един много важен проблем за града. Вазов създава и всички културни институции на София през 1928-а година“.

В Източнорумелийския период Пловдив е бил с по-голямо население от София. Именно кметът Димитър Свещаров е създал Пловдивското изложение.

Божидар Здравков пък прави модерното планиране и градоустройство на града, залесява тепетата и ги превръща в паркове.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020