Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Светла Колева:

Скъсана е връзката с африканските специалисти, завършили у нас

Държавата е образовала студентите, но липсва траен интерес след това

Африканските специалисти, завършили наши университети, са част от нашето минало, те могат да бъдат и част от нашето настояще. Това е тезата на проф. Светла Колева, социолог, изследовател от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Тя е автор на изследването "Излишното минало, ненужното настояще: африканските специалисти, формирани в България през 1960-1990 г."

Прави впечатление отсъствието на африканските специалисти в институционалната и колективната памет на българското общество, разказва проф. Колева в предаването "Хоризонт до обед".

Празнини в архивите

Трудно е към днешна дата да се определи точният брой на африканските студенти, завършили висшето си образование тук. Той варира между 7-12 хиляди по данни на Министерството на външните работи. Липсват данни в българските университети, където са учили, защото досиетата на студентите се пазят до пет години.

„Наистина е парадоксално, че държава, която е инвестирала материални, финансови и човешки ресурси в подготовката на чуждестранни специалисти, не пази следи за тяхното образование. Всъщност институционалната невидимост на тези специалисти е най-видимата следа на образователната политика на българската държава до 89-та година“, коментира изследователката.

Образованието като инструмент

Ролята на българската държава се изчерпва само с подготовката на африканските специалисти, но след това липсват траен интерес към тях и програми за сътрудничество след завършването им в България, отбеляза проф. Светла Колева. 

Случаят с африканските специалисти отправя въпрос към българското общество, за ценността на образованието за българското общество, смята проф. Колева. „Образованието се оказва инструмент за влияние на българската държава по време на Студената война, но не се превръща във възможност за икономическо, социално, културно обогатяване на българското общество.“  

„Няма никакви програми за сътрудничество с тях след 89-а година. Има един дълъг период между 1990-а до 2007-а , до влизането ни в ЕС, през който период този капитал, формиран в университетското образование, в изследователската сфера, изобщо не е бил ползван за развитието и изграждането на българското общество“, допални Колева.

Част от африканските специалисти остават в България, продължават да живеят и работят в България, но непрекъснато се сблъскват с институционални пречки, подчерта Светла Колева. Тя е категорична, че това поставя основния въпрос за начина, по който ние изграждаме собственото си общество и „начина на изграждане на отношенията с другия“.

Институционален расизъм?

„Степента, в която самите институции превръщат в невидими тези, които са различни от нас, показва, че имаме фундаментален проблем именно с начина, по който изграждаме социалните си отношения и начина, по който възприемаме другия в неговата различност…“, заяви Светла Колева пред "Хоризонт".

Според изследователката една от хипотезите, която се потвърждава от самите африкански специалисти, които живеят и работят в България, е за вид институционален расизъм.

Цялото интервю е в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!