Eмисия новини
от 20.00 часа

Разказ от първо лице:

30 дни по Пътя на коприната

Извън зоната на комфорт животът става много по-интересен, а дните - много по-дълги

Милен Германов, Методи Милев и Асен Долмов
Снимка: Личен архив

Трима мъже прекосиха за 30 дни с кемпер няколко държави по Пътя на коприната.

Едно такова пътуване е нещо между пътешествие и спорт, казва Милен Германов в предаването „Нощен хоризонт“. Кураж, малко пари и свободно време – това според Милен е нужно, за да се впуснеш напред към неизвестното.

„Толкова много свят и толкова много хоризонти се откриха през тези 30 дни. Пожелавам на всеки, който има възможност, да направи такова пътешествие. Когато се откъснеш от средата, когато излезеш от зоната на комфорт, когато тръгнеш без да знаеш накъде, просто само с отправна точка, изведнъж животът става много интересен и дните стават много дълги.“

Началото е Турция. После преминали Иран по дължина, влезли в Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан като строго планинска държава – преминали са по т.нар. Памирска магистрала,  следва Киргизстан. Обратно, но по други маршрути, са се прибрали в България.

Невероятният Иран

Защо Памир? „Защото ще видим много различен свят – винаги това е било водещото при нас. Европа отдавна не ми е интересна. Възхищавам се на Западна Европа, но всичко е толкова уредено, толкова подредено, че в един момент ти става скучно. А по всички тези дестинации ние стигнахме до Китай. Видяхме супер различен свят, супер различни хора, нрави. Приключения – да ги ринеш с лопата! Аз исках да се върна и в Иран. Иран е невероятна държава, Изключителна държава. Абсолютно самодостатъчна. Те си произвеждат всичко. Дори сега, когато отидохме в период на много силно ембарго. Иранците са прекрасен народ. Никой не бива да се заблуждава от това, което пише в медиите, че едва ли не там в момента е военно положение…“

„Това, което ние направихме, беше на 80% Пътят на коприната. Това си е изначалният път, по който са пътували керваните“, обясни Милен Германов.

„Пътуваме трима приятели. Познаваме се от ученическите си години. И тримата сме на 37“, продължава да разкрива Милен. Така той, Методи Милев и Асен Долмов се натоварват в това, което наричат кемпер и потеглят.

Всъщност класически кемпер не може да мине Памир, ако го мине, на финала ще е разглобен, уточнява Милен. Пътуват със специално пригоден бус, а Асен, който има автосервиз, е основният им технически коз, ако нещо се повреди.

Памирската магистрала

Ако не си правил поне подобно на това пътешествие, ти се струва супер страшно, споделя още Милен Германов. Затова и тримата стъпват върху опита си отпреди две години, когато правят мини пътешествие в подобен формат – с 30-годишен кемпер под наем атакуват Памирската магистрала и отпразнуват юбилея на возилото.

„Ние му подарихме подарък – за 30-годишнината да обиколи всички възможни планини в Турция, Грузия, Азербайджан, влезе до Иран кемперчето, стигна до средата – град Исфахан, не се разпадна. В Армения се качихме на 2700, проход…“

Сега, в последното пътешествие 1600 км на хубав път за 20-тина часа се минават спокойно с кемпер, споделя от първо лице Милен Германов. Различните участъци отнемат и различно време – в Памир например за 13 часа са изминали едва 100 километра.

Мармоти и сурови планини

Памир са преминали за осем дни. Милен си спомня за Памирското плато като за „несравнимо място“. „Там видяхме стотици, стоти ци мармоти, пълно е. За тях това е рай. Те са любопитни, показват се от дупките, гледат, много са смешни.“

Последвали девствени, стръмни, сурови планински райони по пътя към афганистанската граница. „То и коли няма. Някакъв път, по който пътуват само много рядко моторчета и магаренца. Те там сами си отглеждат всичко. Правят си някаква нивичка в нищото и съответно селото се разраства, нямат ток, нямат нищо. Махат ни от там и ние им махаме…“

С хамбургски салам и кефир са оцелявали в Туркменистан и Таджикистан, където хранителните магазини не се отличавали с особено разнообразие.

Хората във всички тези държави са много по-готови да помогнат и много по-човечни, обобщи впечатленията си Милен Германов. Наблюденията му за Иран например сочат, че там хората са по-щастливи от нас, а ние тук – много повече в плен на западните модели. 

„И няма момент на притеснение, че някой ще те ограби, че нещо ще се случи. Ние карахме три колела, които не са евтини, нормални, стандартни, хубави колела. Нито веднъж не ги вързахме с веригата, а сме спали не само по диви места, спали сме по паркинги с тирове, коли…“

Цялото интервю с Милен Германов слушайте в звуковия файл.
Снимки: Милен Германов - Личен архив
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от