Британците, вместо да се радват на първите дни след Брекзит, се готвят за извънредни общи избори. И то не какви да е, а предколедни, след поредното отлагане на Брекзит. Избори в Обединеното кралство не са се провеждали през декември от 1923 година насам. Но дълбоката парламентарна криза на практика принуди политиците след много игри и гласувания в Камарата на общините да се съгласят за провеждането им. Сега вече на задна линия отстъпиха дискусиите, защо Великобритания не напусна Европейския съюз на 31 октомври. И от двете страни на Ламанша хората са все по-объркани, когато стане дума за сагата Брекзит. За последните ѝ действия на Острова нашият кореспондент в Лондон Веселин Паунов разговаря с анализатора от агенция Ройтерс Гарет Джоунс.
„Не е голяма изненада, че Борис Джонсън свика избори. Това е голям риск за него. Той все повече се разочароваше от липсата на мнозинство в парламента за вземане на каквото и да е решение. Парламентът всъщност не отхвърли точно неговата сделка за Брекзит. Депутатите отхвърлиха времевата рамка за прокарването ѝ в парламента“, отбелязва Джоунс.
Споменахте, че това е голям риск за Борис Джонсън, но като че ли тези избори представляват риск и за двете основни партии - и Консервативната на премиера и Лейбъристката на Джереми Корбин.
Да, абсолютно. Лейбъристите за последните две години, откакто бяха проведени предишните избори, настояват за нови избори. Те изглежда мислят, че сега е моментът да ги спечелят. Позовават се на изборите преди две години, когато се представиха много по-добре от очакваното.
Изборите сега обаче са голям риск за лейбъристите, защото от последното гласуване до сега те с нищо не впечатляват избирателите. Корбин има най-ниския рейтинг на опозиционен лидер от много дълго време насам. Смятат го за фигура, която не е обединяваща, за човек който не е за премиерския пост. Лейбъристите при Корбин някак си се превръщат в огледален образ на консерваторите в момента. Основата на партията сега е по-левичарска и про-Корбин, точно както основата на Консервативната партия става по-крайнодясна и про-Брекзит. При това поляризиране има милиони гласоподаватели, които са по средата и които не виждат техните интереси защитени в двете основни големи партии.
Изглежда, че изборите са много по-изгодни за малките партии с по-ясни послания като либералдемократите и партията „Брекзит“, например.
Да, така е. Либералдемократите се оказаха най-изразителният, най-постоянният и най-солидният глас за оставане в ЕС. Партията „Брекзит“, разбира се, пък е много ефективна в периферията, действайки всъщност като група за оказване на натиск. Представи се много добре на евроепйските избори. Тези две партии имат много по-ясни позиции по големия въпрос Брекзит. Консерваторите сега са по-наясно, защото се обединиха зад сделката на Борис Джонсън с ЕС.
Позицията на лейбъристите за Брекзит е много по-сложна. Много от хората, които не следят Брекзит толкова отблизо, вероятно са объркани какво точно иска опозицията. По принцип, те не харесват сделката на Борис Джонсън и смятат, че могат да договорят по-добра, която запазва по-близки отношения с ЕС и могат да постигнат всичко това в рамките на 6 месеца след изборите. Така че се очаква либералдемократите и партията „Брекзит“ да се представят добре на тези избори.
Но трябва да споменем и Шотландската национална партия. Шотландските националисти много искат избори, защото са убедени, че могат да спечелят мнозинството от гласовете в Шотландия и да продължават високо да прокламират тяхното становище за втори референдум за независимост, защото казват, че искат да ги извадят от ЕС против тяхната воля.
Стана дума вече за Найджъл Фарадж. Много се говори за вероятността от предизборен пакт на партията „Брекзит“ и Консервативната партия. Фарадж се обяви за такъв съюз на партиите, които са за напускане на ЕС, но торите не са особено въодушевени. Каква все пак е вероятността такъв пакт да бъде сключен?
На теория такъв пакт е възможен. Както стана дума, консерваторите засега са против това. Отчасти, по чисто маркетингови причини. Те не искат да мислят за тях, че проявяват слабост като се съюзяват с тази партия, която на практика няма депутати в парламента. Така те ще изглеждат слаби, сякаш им липсва самочувствие. Торите освен това се гордеят с това, че са общонационална партия, която се бори за места в цялата страна. Така че доброволно да се отдръпнат и да позволят изява на тази нова партия - тя съществува само от няколко месеца - ще бъде психологически трудно за тях. Освен това партията „Брекзит“ и лично Найджъл Фарадж бяха много критични към споразумението за излизане от ЕС, което Борис Джонсън договори с Брюксел.
Доналд Тръмп спомена, че ако Борис Джонсън и Найджъл Фарадж се съюзят ще се превърнат в „неспираема сила“ в британския политически живот. Доколко е адекватна тази намеса на Тръмп и може ли тя да повлияе на изборите?
Мисля, че консерваторите са много недоволни от тази намеса. Първо, защото Тръмп всъщност критикува сделката, която Борис Джонсън договори с ЕС. И разбира се, той даде това интервю на Найджъл Фарадж. Освен това Тръмп е непопулярен у нас. Мнозинството британци не харесват Тръмп. Това проличава от многото проведени анкети. Той е смятан за вулгарен, противоречив, арогантен и просто не особено приятен човек.
Повечето хора не обичат чужденци да се бъркат в британската политика. Едно от положителните неща, които могат да се кажат за ЕС, за Жан-Клод Юнкер или Доналд Туск, Макрон или Меркел е, че те като цяло стоят встрани от британската вътрешна агония около Брекзит и на практика се опитват максимално да сътрудничат.
Брекзит несъмнено доминира британския политически живот през последните три и половина години. Това ще бъдат втори извънредни избори, предизвикани от Брекзит. Ще решат ли обаче те проблемите, защото отново може да се стигне до висящ парламент?
Всъщност, те могат да решат проблема. Ако изборите осигурят консервативно правителство с мнозинство. Торите сега изглеждат по-обединени за нещата, които трябва да бъдат свършени, отколкото бяха през последните три години след референдума. Отчасти, защото партията бе поета от Борис Джонсън, който е по-нетолерантен към подкрепящите оставане в ЕС, които се надяват на втори референдум. Така че както партийните членове, така и депутатите в парламента сега по-солидно стоят зад излизането от ЕС със сделка.
При мнозинство на консерваторите решаването на Брекзит изглежда сравнително лесно. Поне на първо време. Ще напуснем със сделката на Борис Джонсън. След това ще бъде направен опит за договаряне на споразумение за свободна търговия. Тук пак могат да възникнат разногласия в доколко близки отношения да останем с ЕС. Ако обаче след изборите отново се окажем с патова ситуация в парламента, което е много възможно, тогава започваме от нулата и Брекзит до голяма степен остава нерешен.
Всъщност, в това се корени и голямата надежда на Борис Джонсън - че гласоподавателите са толкова отвратени и уморени, че искат придвижване напред. Но вероятността от висящ парламент си остава много реална. Консерваторите са застрашени от две страни. Както отляво от все по-втвърдяващата се позиция на привържениците на еврочленството, така и от дясно от страна на паритята „Брекзит“. Според нашата избирателна система ще бъде много трудно партията „Брекзит“ изобщо да спечели места в парламента, но тя може да отклони подкрепата за кандидатите на Консервативната партия и по този начин да помогне лейбъристите или либералдемократите.
Значи има шанс и за лейбъристите?
Трета възможност е да имаме лейбъристко правителство на малцинството. Скептично съм настроен лейбъристите да бъдат най-голямата партия в парламента. Да, Корбин е много популярен сред основната членска маса, която е все по-млада и клони все по-наляво. Но мнозинството в тази страна не го вижда като премиер, нито пък вярва, че политиката му е приложима - по-скоро такава политика би банкрутирала страната. Предимството на Корбин е, че би могъл да сключва сделки с други партии, особено Шотландската национална партия, цената за което ще бъде втори референдум за независимост на Шотландия.
Проблемът за Борис Джонсън е, че нито една от останалите партии би подкрепила ръководено от него правителство на малцинството. Единствената партия, която подкрепяше торите - Демократичната юнионистка партия - сега е разгневена на Джонсън заради сделката, за която казват, че откъсва Северна Ирландия от останалата част на Обединеното кралство. В новия парламент северноирландските юнионисти едва ли биха подкрепили правителство на Борис Джонсън.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
