Eмисия новини
от 02.00 часа

Българите стават все по-резервирани по отношение на донорството

Снимка: alpharesearch.bg

Все по-малко българи са склонни да даряват органите си или тези на свои близки, изпаднали в мозъчна смърт. Това е причината здравното министерство да започне информационна кампания, чрез която да разясни ползата от донорството и животоспасяващата роля на трансплантациите.

По време на едномесечната кампания “Да! За живот” в 27-те областни градове ще бъдат раздадени специални карти, в които всеки може да изрази съгласие за донорство. Картите нямат официална стойност, но могат да послужат като силен знак към близките на човек в мозъчна смърт, тъй като в техните ръце стои решението дали да дарят органите му. Най-често мотивите, които движат хората, съгласни на донорство, са хуманността, моралният дълг и желанието да дадат шанс за живот на друг човек.

В момента 1151 пациенти се нуждаят от трансплантация – от тях хиляда очакват да получат нов бъбрек – съобщи здравният министър Кирил Ананиев. – От началото на годината са направени 32 трансплантации от трупен донор и 12 от жив донор. За съжаление, ниският брой на донорите у нас не позволява на страната ни да стане пълноправен член на “Евротрансплант” – организацията, чрез която при спешни случаи бихме могли да получим органи или да изпратим български граждани за трансплантация в чужбина. Ето защо с тази кампания искаме да стигнем до всеки човек и да го накараме да се замисли за ролята и ползите от донорството и от трансплантацията.

Снимка: Диана Цанкова
Едва 35 на сто от българите изразяват съгласие да станат донори и 32 процента да дарят органите на свой близък, показва социологическо проучване на “Алфа рисърч”. В същото време три четвърти от всички хора (74%) биха се възползвали при нужда от трансплантацията на органи. В сравнение с жителите на Европейския съюз, българските граждани са по-малко склонни да декларират участие в донорство.


Страховете на хората са, че ако носят донорската си карта и претърпят инцидент, за тяхното спасение може да не се положат достатъчно усилия – коментира социологът Боряна Димитрова. – Този страх, изразен от 57 на сто от тях, може да бъде развенчан само от медицинските специалисти и от спазването на медицинските стандарти. Но това е огромна бариера – не толкова отрицателното отношение към донорството по принцип, колкото конкретният страх дали ще бъдат положени необходимите грижи. А също дали има гаранции, че органите им ще бъдат използвани за нуждаещи се пациенти, а не за трафик на органи.

Мотиви, свързани със суеверия и ирационален страх, които ръководят поведението на българина по отношение на различни обществени казуси, по думите на социоложката, също възпират много хора да дадат съгласието си за донорство.

В българското общество ръка за ръка вървят рационалното отношение към медицината, от една страна, и, от друга, ирационалното отношение към човешкото тяло и човешкия живот – добавя тя. – На второ място според нашето проучване стои страхът, че хората могат да предизвикат съдбата – ако днес декларират желание за донорство, дали пък утре нещо няма да им се случи. Сходен е и следващият отговор – хората просто не искат да мислят за фатални неща.

Слабата информираност и недостатъчното желание да се говори по въпросите на донорството в семейството и сред приятелите е една от основните причини българите да стават все по-резервирани по въпроса дали да дарят своите органи или тези на роднините си, гласи един от основните изводи на “Алфа рисърч”. Но европейският опит показва, че подобна споделеност на мнения и разговори повишава на 77% готовността на хората да дадат съгласието си за донорство. А как да се увеличи то и у нас – чрез по-висока информираност, чрез преодоляване на бариерите и страховете и чрез мотивация за солидарност, категорична е Боряна Димитрова.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от