Днес в 17:00 часа в изложбената зала на Национална агенция “Архиви“ се открива изложбата “Радой Ралин в огледалото на времето“, събрала снимки, шаржове и други документи от архивния фонд на Радой Ралин в Централния държавен архив.
Има три годишнини, на които тази изложба е посветена – 15 години от смъртта на Радой Ралин, 51 години от изгарянето на прословутия сборник с епиграми “Люти чушки“, както и 30 години от датата 10-и ноември.
В интервю на предаването “12+3“ по програма “Хоризонт“ синът на Радой Ралин - Кин Стоянов, разказа за изложбата:
“Трябва да благодаря изключително на Иванка Гезенко, човекът от Централния държавен архив, който вече пета година обработва и е в архива на Радой Ралин. Тя ги извади всичките тези над 97 различни неща, като се започне от портрети и портретни скици, които Рафаел Михайлов му е рисувал на фронта още като редактор на вестник “Фронтовак“ или Никола Мирчев във вестник “Стършел“. Цяла серия с шаржовете на Борис Димовски. С Ваня Гезенко като търсихме нещата и ги обозначавахме намерихме, че когато Радой Ралин е бил в Белград, се е запознал с Влада Булатович-ВИБ. Има и един шарж на Радой Ралин (върху салфетка - б.р.), нарисуван от големия сръбски сатирик Булатович. Всичко това е подредено в изложбената зала заедно с други негови портрети и снимки“.
“До края на ноември хората, които още помнят Радой Ралин, могат да си върнат спомена за него“, поясни още Стоянов.
Стана ли политик в класическия смисъл на думата Радой Ралин
“Той отказваше, имаше даже такава епиграма – “Сънувах, че съм назначен министър-председател, защо съм толкоз понижен, нима съм лош писател“. Никога той не смяташе, че мястото му е в политиката и затова отказа всякакви такива предложения, каквито имаше“, каза още той.
Той отказваше и редица парични награди
“Така беше решил. Отказа както и наградата на “Ку-ку академия“, така и персонална пенсия. Защото по времето, когато Петър Стоянов беше президент, той беше в един списък каквито Министерския съвет редовно приема, но отказа това с възмущение“.
Защо Радой Ралин беше сред малкото, които се съпротивляваха срещу режима преди 1989 г.
“Може би е въпрос и на народопсихология, може би е въпрос и на изключителното майсторство на Тодор Живков по някакъв начин успя да мотивира голяма част от българските творци. Той имаше особен афинитет към това. Живков не пропускаше театрална премиера. Много силно общение имаше с това. И на практика тук системата на българската интелигенция, като някаква духовна контратежест или контрапункт на управлението, беше поставено по много особен начин“, коментира още Кин Стоянов.
Интервюто на Петър Волгин с Кин Стоянов можете да чуете от звуковия файл.
