"Включеността е крайната фаза на процеса на включване. Крайният резултат трябва да бъде включеността на хората с увреждания. Това е, което ние искаме да изследваме и да създадем един устойчив инструмент, който ще позволи на властта, както и на правозащитните организации на хора с увреждания, да аргументират свои предложения за по-добри политики", заяви пред БНР Капка Панайотова от Центъра за независим живот, във връзка с изследването "Включеност и увреждания". Според нея социалните политики се правят без анализ и научна обоснованост на мерките, които се предлагат.
По думите ѝ подходът трябва да предполага едновременно действие в две посоки - пригаждане на средата, което включва не само инфраструктурата, но и приемането на хората с увреждания от обществото. Успоредно с това трябва да има и индивидуална подкрепа на всеки.
"Новото законодателство е ново само по дата, а не по смисъл. То определя увреждането с процент, по медицински показания от ТЕЛК, което е отвратителен архаизъм, от който не знам по какви причини не можем да се отървем вече десетилетия наред. Тази оценка не отразява потребностите на човека, предизвикани от увреждането. Двама човека може да имат една и съща диагноза, но потребностите им са различни, включително и заради факта, че единият живее в София, а другият - в Долно Камарци ", каза Панайотова в предаването "Нещо повече".
Още за проекта "Включеност и увреждания" и цялото интервю на Диана Янкулова с Капка Панайотова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
