Наскоро писателката Дубравка Угрешич беше удостоена със званието „Доктор хонорис кауза“ от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Авторката е позната на българския читател и сравнително често посещава България, стремейки се да съхрани българския си език. По повод награждаването със званието „Доктор хонорис кауза“ тя произнесе тържествено слово на тема „Бонбони Сорбона или моите университети“, в което се потопи в спомени за миналото, Югославия и живота на т.нар. „доброволен изгнаник“:
„В края на краищата, светът не беше идеално място – мама добре го знаеше, но можеше да стане по-добър благодарение преди всичко на знанието, образованието и изкуството. Така някак си го представяше мама. Така си го представях и аз.“
Дубравка Угрешич е родена в Кутина, Хърватия през 1949 г., в семейството на баща хърватин и майка българка.
Научните ѝ интереси са свързани с руската литература, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са тези на Даниил Хармс и Борис Пилняк. Когато през 1991 г. започва войната в Югославия, Дубравка се опитва да заеме неутрална позиция между сърби и хървати, което не се приема добре от мнозина хървати. Тогава тя избира доброволната емиграция и се премества да живее в Амстердам. Сред най-известните ѝ книги са „Култура на лъжата“, „Музеят на безусловната капитулация“ и др.
Дубравка Угрешич е специален гост в рубриката „Главен герой“. Тя разказва за първата си кукла, която е българска, за това какво е да си писател от т.нар. "малки литератури" и т.н.
