„Аз съм българка“ – това име носи новата книга на Петя Александрова, събрала на страниците си истории за 40 българки, променили историята, обогатили литературата и изкуството и оставили трайна следа в паметта на обществото. Сред тях са Венета Ботева, Леда Милева, Яна Язова, Цветанка Табакова и много други, които за жалост не са добре познати на широката публика.
40 знакови знакови български художници представят образите на бележитите българки, а дизайнер на специалното издание е художничката Капка Кънева.
Идеята за книгата е на детската писателка Юлия Спиридонова, сподели в предаването „12+3“ Петя Александрова:
„Става дума за това, че подобна книга в американски вариант, включващ личности от цял свят, вече е създадена. Казва се „Истории за момичета бунтарки“… Която е много популярна в цял свят. И тя каза - моите деца я четоха тази книга и попитаха „Защо няма за българки“.
Така авторката започва да пише книгата, с която иска да заинтригува най-младите. „Бяхме решили, че тази книга трябва да бъде обърната към най-младите. Към тези, които четат уж учебниците по история, но изглежда им се струват малко суховати и не особено атрактивни…Въпреки че книгата, разбира се, може да бъде четена и харесвана и от възрастните, естествено“, сподели Петя Александрова.
Капка Кънева допълни: „Аз се присъединих към проекта на по-късен етап - заедно с всички останали художнички ние направихме едно предложение на издателството - че искаме безвъзмездно да дарим тези свои илюстрации. И на свой ред издателството също реши да направи жест и да дари част от приходите си за насърчаване на детското четене“.
Петя Александрова сподели, че за някои от героините, чиито истории са описани в книгата, се знае малко дори от специалистите. Тя даде пример с „напълно непозната дъщеря на баба Неделя Петкова - Станислава Караиванова-Балканска“, която на 15 години става учителка в македонско и там е съвсем сама: „То е едно дете всъщност, което е грамотно, но е дете. И там първия ден идват около 90 дечица, втория -100 деца и тя ги събира в една стая, просто едно до друго седнали на земята и започва да ги обучава…. И се оказва, че са я повикали, обаче не са осигурили нито дърва за огрев, нито заплата. И тя започва да гладува и студува нощно време. Казва: „Обличах всички дрехи, които имам, за да мога да се стопля и плачех до сутринта“.
„За мен беше важно в крайна сметка днешните наши млади читатели, като четат, също да си дадат сметка, че техните връстници някога са били вече почти зрели хора, които е трябвало да вземат решения и да вършат неща, които и сега ни изумяват и възхищават“:
Премиерата на изданието е следващата седмица. Повече по темата може да чуете в звуковия файл.
