Eмисия новини
от 04.00 часа

Здраве и стил на живот - избрано от печата

Заплатите на учителите ще се увеличат със 17-18% от 1 януари 2020 г. Така най-ниското преподавателско възнаграждение ще премине психологическата бариера от 1000 лв., съобщава СЕГА. Това предвижда анексът към колективния трудов договор, подписан от синдикати и работодатели в системата. Според документа най-ниската основна учителска заплата ще се увеличи от 920 на 1085 лв. Толкова ще са минималните възнаграждения и за психолози, педагогически съветници, ресурсни учители, възпитатели, корепетитори, хореографи и др. Минималните заплати на старши учителите се повишават от 955 на 1120 лв., а на главните учители - от 1005 на 1176 лв. Директорите, чиито заплати са поне 1140 лв., от догодина ще се разписват най-малко срещу 1334 лв. Увеличението на учителските заплати ще бъде обезпечено с 360 млн. лв., заложени в бюджета за 2020 г. В него са планирани и още 54 млн. за повишение на заплатите на непедагогическия персонал. До 15 април 2020 г. директорите, които не могат да постигнат заложеният 20% скок на заплатите, трябва да подадат мотивиран доклад до началника на съответното регионално управление на образованието, МОН и социалните партньори.

Да се премахне възможността жилищни сгради да се маскират като общежития, ателиета и апартхотели, информира от първа страница МОНИТОР. Това е едно от предложенията в първия пакет мерки срещу презастрояването на София. Те ще се прилагат с промени в Закона за устройство на територията, които кметът Йорданка Фандъкова и главният архитект Здравко Здравков внесоха в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. „Целта е да затворим вратичките в закона, които позволяват скриване на жилищни сгради зад фиктивни нежилищни сгради, към които изискванията за строителство са по-ниски”, заяви Фандъкова. Досегашната практика показвала, че жилищни сгради се представяли от инвеститорите като общежития, ателиета и апартхотели, тъй като при тях изискванията за отстояния са намалени и режимът на паркиране е по-либерален.

Въпреки че министърът на културата Боил Банов емоционално се заканваше да получи неустойката от 754 хил. лв. за забавянето на ремонта на Ларгото в центъра на София, това със сигурност няма да се случи, и то по вина на подопечното му министерство, съобщава от първа страница СЕГА. Случайно или не, Министерството на културата (МК) е пропуснало срока за обжалване на съдебното решение, с което бе отхвърлена претенцията му за неустойка. Това става ясно от определението на Върховния касационен съд (ВКС), което е окончателно. МК ще трябва да плати и 73 хил. лв. разноски по делото. В решението на съда са описани всички шмекерии, които МК се е опитало да приложи, за да оправдае нехайството си. Първоначално жалбата е била внесена "на ръка", ден след като е изтекъл крайният срок - 12 март, при това не в Апелативния съд, а в Софийския градски съд. След като това не минало, от МК сменили тактиката и започнали да твърдят, че жалбата е изпратена в срок, но по пощата преди изтичане на едномесечния срок. За целта са представили ксерокопие от лицевата част от пощенски плик с подател К.П. (представител на министерството) до Софийския апелативен съд. Според съда обаче пликът "е с напълно нечетлива дата на положения датов печат и конкретна пощенска служба". Магистратите питат какво е правил този плик в Министерството на културата, ако с него е била изпратена жалбата до съда.

Само половината компании дават на служителите си коледен бонус, но не с големината на 13-а заплата, съобщава МОНИТОР. Това показва проучване сред 100 български и международни компании от IT секторите, аутсорсинг, телекомуникации, финанси, търговия и производство, базирани основно в София и Пловдив. Причина за това е, че компаниите са ориентирани към поощряване на доброто представяне и предпочитат да плащат бонуси за постигнати резултати, а не за конкретни празници. Вероятно това обяснява и защо великденските бонуси са още по-малко популярни и се срещат при едва 20% от компаниите.

Антикорупционният фонд съобщи, че е сезирал прокуратурата за аферата "Златната локва". Става дума за продължаваща вече седма година схема, по която държавна институция подарява милиони на малка частна фирма, за да извършва вместо нея дезинфекция на влизащите от Турция превозни средства, пише СЕГА. По изчисления на разследващата журналистка Генка Шикерова фирмата е спечелила до момента 27 милиона лева. "Това е да те назначат за бизнесмен. Да си създадеш фирма и седмица по-късно да ти дадат договор с държавата. Само на теб. За дейност, която по закон, е работа на държавата. Действието се развива в последния ден от първия кабинет Борисов. Следи няма. Сега, когато се връщате с евтин прах и лекарства от пазара в Одрин и оставите 5 лева за Локвата, знайте, че от другата страна вече са с 27 милиона напред. Когато колят прасетата и козите и ги заравят по полетата, си припомнете и онези, с инсинераторите. На тях им дадоха 60 млн. лв. Ей, така, защото са успешни, млади хора. В държавата на свободата на словото от БАБХ информация и интервюта не дават. Дават пари на когото трябва. И мълчат.

Съществува риск при първите пенсионери на реформата двете пенсии - от държавен и частен фонд, да са сумарно по-малко от пълния размер на пенсията само от държавното обществено осигуряване, информира СЕГА. Това призна за първи път вчера социалният министър Бисер Петков. Първите пенсионери с две пенсии се очаква да бъдат жените, родени през 1960 г., които ще се пенсионират през есента на 2021 г. За мъжете този момент ще настъпи през 2024 г. Причините за това са много и опират най-вече до неизпълнени обещания за законови промени и дълбока реформа на социалното осигуряване. Известно е, че хиляди партиди са кухи - в тях са правени единични вноски или пък осигуровките не са внасяни коректно от работодателя. Според данни на КФН от тази година по 1/3 от партидите не постъпват регулярно средства. Освен това в държавното обществено осигуряване правата на осигурения са гарантирани при некоректен работодател, тъй като осигурителните права се полагат при начислени вноски, дори те да не са платени. Във втория стълб не е така - ако работодателят не внася съвестно осигуровките на служителя си, той губи осигурителни права. При дискусията бившият социален министър Лидия Шулева призова държавата да си свърши работата по събираемостта на вноските. 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от
Михайлина Павлова и Ивайло Везенков в студиото на

Когато решението е в диалога

публикувано на 14.12.19 в 14:26
Михайлина Павлова и Калин Ангелов в студиото на

Кога словото спира да действа

публикувано на 14.12.19 в 13:59