Eмисия новини
от 18.00 часа

„Най-сладкото“ – филм за паметта, шоколада и свободата

Документалната лента не дава рецепта за свобода, но припомня какво е без нея

В ежедневието си днес много лесно забравяме, че свободата е най-голямата ценност. Това каза пред „Хоризонт“ продуцентът Мартичка Божилова. Тя представи филма „Най-сладкото“ - късометражен документален филм, посветен на 30-годишнината от промените и началото на по-свободен живот. Лентата е дело на артистичния тандем Борис Мисирков и Георги Богданов, а Мартичка Божилова е продуцент.

Заглавието е колкото провокативно, толкова и отговарящо на нашите спомени, казва тя.

Станиолче от шоколад

„Заигравката с „най-сладкото“ е това, че спомените ни от комунизма се свързват със станиолчетата от шоколадите, с които чрез някакви връзки можехме да се сдобием от „Кореком“ или от чужбина ни ги носеше някой шофьор или стюардеса, съответно ние ги изяждахме и си ги пазехме – гледахме да съхраним и аромата. На нещо, което е някъде там и е трудно достъпно, и ние не можем да го достигнем, само можем да си мечтаем за него. Метафората, която искаме да използваме, е това, че всъщност това, което сме преживели в комунизма, не е носталгия. Това, което ние правехме с тези станиолчета за шоколад, всъщност е едно доста ужасяващо преживяване от сегашна гледна точка. Това, което ние искаме да кажем е, че най-сладкото е свободата.“

В момента ние сме по-свободни да правим своя избор, дори да си купим парче шоколад – вярват създателите на филма.

Носталгия и (не)свобода

За компанията създател на документалния филм - „Агитпроп“, сивата зона близко минало е постоянна тема, изтъкна Мартичка Божилова, като определи този период като „история, която още не е станала история“.

„Винаги една такава материя е много рискована. И естествено, че е най-лесно чрез учебници, чрез публично говорене или да се олекоти, или да се изкриви представата за комунизма. Ние не твърдим, че имаме нашата представа и рецепта какво точно е било, защото то продължава някак си да се случва, продължаваме да го живеем. Но това, което с този филм – „Най-сладкото“, искаме да провокираме, е да се замислим, че това е бил нашият живот. Което ние го ценим – това е нашето детство, нормално е да се изпитва носталгия по младостта или по детството. Но същевременно горчивината от това, че сме били тотално несвободни също е много важна.“

„Героите на филма са много – филмът е паноптикум от хора, които са живели в онова време, с най-различни професии, с най-различен произход и най-различни съдби, някои от които много драматични, други са били представители на тези, които са имали достъп до тези сладости и хубави аромати. Например имаме стюардеса, пилот, но имаме и човек, който с преплуване се е опитал да избяга, да емигрира от тоталитарния режим“, разказа още продуцентът.

На сайта на проекта "Най-сладкото" създателите на филма са предвидили и Песнопойка, в която се припомня "как звучеше животът едно време", както и Дигитален кореком.

Цялото интервю е в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от