„От всички бюджетни програми с най-висока обществена възвръщаемост е тази за предучилищното образование. Въвеждането на задължителна подготовка на 4 години няма да струва много. Финансираме голяма част от това обучение – 14 млн. лева, но увеличеният обхват от 78% деца до над 90% деца ще струва около 25-30 млн. лева на годишна база“. Това каза пред БНР министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
По повод освобождаването от таксите за предучилищна възраст той подчерта:
„Всяка една система има солидарност. Все още нямаме решение колко точно ще бъдат средствата, но те ще се допълнят със средствата от държавния бюджет и от средствата от европейския социален фонд“.
В предаването „Неделя 150“ министър Вълчев каза, че в рамките на програмата за интеграция на ромските деца през последните три години са записани близо 40 000 деца, голяма част от тях в системата на предучилищното образование:
„Основният проблем е културен – отношението към образованието… Трябва да продължим с активността по механизма и е по-важно да ги накараме да ходят ежедневно, защото самото записване е еднократният и по-лесният акт. Имаме и проблем с мотивацията за учене, но това е при всички деца“.
Красимир Вълчев каза, че за първи път в системата на образованието има повече деца от семейства с по-ниско образование на родителите:
„Това се дължи на демографското възпроизводство. Трябва с повече усилия на всеки един учител да приобщим децата“.
Образователният министър уточни, че склонността за включване в педагогическата професия се увеличава:
„Имаме тройно-четворно предизвикателство за следващите 10 години. Една страна трябва да има достатъчно учители. При нормална възрастова структура трябва да се пенсионират 25%, а при нас – 45%. Трябва да обезпечим системата с добри учители. Догодина предвиждаме трети стипендии за ученици с най-добри резултати, които се включат в педагогическо образование. Ранният достъп до образование е функция на равния достъп до добър учител... Имаме недостиг по определени дисциплини – предишните години беше по информационни технологии и по английски език, а през следващите години ще бъде по математика, по физика, по химия“.
Дисбалансът при заплащането в сферата на училищното образование и в тази на висшето Красимир Вълчев обясни, че причината е в модела на регулиране на двете системи и в нивото на отговорност:
„В системата на училищното образование до голяма степен са централно регулирани възнагражденията, докато висшето образование е напълно автономно. Средните заплати във висшите училища са над 1900 лева, но разликата между най-ниските и най-високите е средно 150%, докато в сферата на училищното образование разликата е 40%“.
Интервюто с Красимир Вълчев можете да чуете в звуковия файл.
