Eмисия новини
от 22.00 часа

Безразборната употреба на антибиотици се превръща в световна заплаха

Всеки ден у нас боледуват и умират няколко десетки души заради инфекции, които не се поддават вече на лечение чрез антибиотици. Намаляващата ефективност на този вид лекарства се дължи на злоупотребата с тях. И ако безконтролният им прием продължи със същия темп, само след няколко десетилетия т.нар. антимикробна резистентност ще се превърне в по-голяма заплаха за човечеството, отколкото раковите заболявания.

По повод на Европейския ден за разумна употреба на антибиотиците (18 ноември), специалисти алармираха за опасността, която крие безразборното вземане на тези лекарства, и отправиха послания към лекари и пациенти.


Първо, вирусни инфекции – хрема, почти всеки гърлобол, суха кашлица без висока температура и отделяне на храчки, не се лекуват с антибиотици – каза проф. Тодор Кантарджиев, директор на Центъра по заразни и паразитни болести.




Второ, всеки антибиотик се изписва от лекар. А той, от своя страна, би трябвало да спазва следните правила – да разбере кои микроби да третира с антибиотик; да локализира инфекцията и антибиотикът да прониква най-много на съответното място; да се ориентира в общото здравословно състояние на пациента и в комбинация с кои лекарства да предписва антибиотик; да направи икономическа обосновка, тъй като скъпите антибиотици не винаги са най-добрите.

Средните количества антибиотици, които се изписват у нас, са съпоставими с тези в Европа, но не и по отношение на действащите срещу много видове патогени.

През последните две години се забелязва неприятна тенденция – доста лекари в извънболничната помощ за деца и възрастни изписват антибиотици (трета генерация цефалоспорини), които се вземат веднъж дневно – каза още проф. Тодор Кантарджиев. – Но тези широкоспектърни лекарства с нищо не са по-добри за лечението например на ангина или скарлатина в сравнение с другите антибиотици, които се дават три или четири пъти на ден. А що се отнася до болниците, въпреки че като общо количество не ползваме в тях повече антибиотици от средноевропейските стандарти, ние употребяваме най-много широкоспектърни антибиотици в Европа – два пъти повече от другите държави.

За да се бори с явлението, през тази седмица Центърът по заразни и паразитни болести започва компютърно обучение на лекарите. Готов е и Националният план за действие срещу антимикробната резистентност, който се очаква да бъде одобрен от правителството до края на годината, съобщи Светлана Йорданова, зам.-министър на здравеопазването. Документът предвижда повишаване на осведомеността при използването на антибиотици както в хуманната, така и във ветеринарната медицина. Друга мярка цели засилването на надзора при предписването на лекарствата чрез повече профилактика в болничните заведения. Предвиждат се също така информационни кампании, методически обучения и инструкции как да се употребяват антибиотиците.

Ако не променим нагласата си и не започнем да употребяваме разумно антибиотиците, в средата на века от антимикробна резистентност годишно по света ще умират 10 млн. души. Затова и бъдещето на този вид лекарства зависи от всички нас, заяви д-р Скендер Сила, представител на Световната здравна организация у нас.



Според нашите данни антимикробната резистентност е отговорна за 33 хил. смъртни случая годишно в Европейския съюз и за 700 хиляди в целия свят за същия период.
Смята се, че до 2050 г. антимикробната резистентност може да се превърне в по-голяма заплаха за човечеството дори от онкологичните заболявания. Затова с българските институции се събрахме, за да разработим националния план за действие, и поехме ангажимент да работим заедно. Но най-важното е посланията ни да стигнат до всички хора.

Снимки: БГНЕС

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от