Води се дискусия за промени в ограниченията за размер на дълга и дефицита, заложени в договора от Маастрихт, съобщи Любомир Дацов от Фискалния съвет. Това са критериите, на които трябва да отговаря всяка държава, за да се присъедини към еврозоната, а коментарите около евентуалното им "разхлабване" се дължат на ниския икономически растеж в страните от валутния съюз. България се подготвя за членство в т.нар. "чакалня" на еврозоната - т.е., валутно-курсовия механизъм ERM II. И дългът, и дефицитът на страната ни са много под заложените в момента ограничения.
Въпреки че не са публични, дискусиите за промени в нивото на дълга и дефицита се водят заради необходимостта от фискални стимули на европейската икономика, след като паричната политика на Европейската централна банка не дава търсения резултат.
Дискусиите нямат връзка с намерението на България да се присъедини към ERM II.
В договора от Маастрихт е записано, че бюджетният дефицит трябва да бъде максимум 3 %, а държавният дълг - максимум 60 % от Брутния вътрешен продукт на всяка страна.
Любомир Дацов посочи: "Изчисленията показват, че при дефицита трябва да бъде намален маастрихсткият критерий между 1 и 2 процента, за да стои и дългът в рамките на 60-те процента".
Или - да се покачи таванът на възможния дълг: "Аз се притеснявам, че в края на краищата тази дискусия ще доведе до вдигане на тавана за дълга и освобождаване като цяло на политиката по публични финанси в европейски мащаб, което е едва ли е най-доброто, тъй като кризата, която беше 2008-2009 година, макар че беше чисто финансова криза, в края на краищата след това си беше криза на публичните финанси", отбеляза още Любомир Дацов.
Третият критерий по Маастрихт е дългосрочният лихвен процент да не бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера на 3-те държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност, а четвъртият - членство в ERM II.