За развитието на отношенията между Русия и Украйна кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров разговаря с Андрей Бистрицки - председател на управителния съвет на фонда за развитие на Международния дискусионен клуб „Валдай“.
Според Бистрицки ситуацията днес е далеч по-обнадеждаваща, отколкото преди година.
Андрей Георгиевич, разговаряхме с вас точно преди година във връзка с инцидента в Керченския проток. През седмицата задържаните тогава кораби бяха върнати на Украйна. Украинските моряци се прибраха у дома още през септември. Враждуващите страни в Донбас се изтеглиха от линията на съприкосновение. На мястото на Петро Порошенко е Володимир Зеленски, а на 9 декември в Париж е планирана среща на нормадската четворка. Ситуацията изглежда далеч по-обнадеждаващо, отколкото преди година.
Разбира се, че ситуацията сега е по-добра, отколкото преди. Това е вярно. Затова и се появиха основания за тази среща, доколкото има шанс за разрешаването на конфликта в Донбас. И преди година казах нещо много просто. Тази ситуация е разрешима. В дадения случай можем да намерим решение, което би устроило всички.
Ще се опита ли президентът Зеленски да убеди партньорите си, че е необходимо преразглеждане на минските споразумения и приемане на нов закон за особения статут на Донбас? Нека припомня на нашите слушатели, че президентът Путин нарече подобни идеи неприемливи и контрапродуктивни.
Мисля, че един от най-важните моменти е готовността да се изпълняват минските споразумения и формулата на Щайнмайер. Украйна е съгласна с това като цяло, ако се съди по думите на първите хора в държавата. На въпроса ви дали ще има пазарене. Разбира се, че ще има. Ако говорим в дадения случай за Зеленски, за украинските власти, то те се намират в много тежка вътрешнополитическа ситуация. Те трябва едновременно да удовлетворят взаимно изключващи се очаквания. Ясно е, че Зеленски дойде на власт с подкрепата на хората, които се умориха от конфликта и искат той да бъде решен. Естествено съществуват и политически конкуренти на Зеленски, които, първо, биха искали да наберат свои точки и второ, да му попречат, да го възпрепятстват. Освен всичко това определена част от населението е настроена по-радикално от останалата. Зеленски обаче има и плюсове. Той е новоизбран президент. Все още има много широка подкрепа и може да си позволи да загуби част от нея, да се сблъска с осъждане от страна на радикалите. Това означава, че той ще маневрира, ще се опитва да спечели някакви точки и вероятно да преразгледа някои неща. Мисля, че като цяло няма да му се удаде. Няма да има фундаментални промени във формулата, която съществува в момента.
Минските споразумения обаче са обект на разгорещени спорове в Украйна, което още повече усложнява задачата на Зеленски на предстоящата среща в Париж.
Навремето минските споразумения се смятаха в Украйна за колосален успех. Те се разглеждаха от тогавашното украинско ръководство преди всичко като инструмент за натиск срещу Русия. Но Русия се оказа в дадения случай по-гъвкава и по-внимателна. Във всеки случай тя се опитва да ги следва и предлага и на другите да ги следват. Мисля, че минските споразумения като цяло устройват и ръководството на Украйна. Трябва да ни е ясно, че международната политика се влияе в някаква степен от вътрешнополитическите конфликти. Ярък пример в това отношение са Съединените щати. Безспорно външната им политика беше повлияна до голяма степен от много острите вътрешнополитически дебати. Същото се отнася и за Украйна, където дебатите вероятно са не по-малко остри. В дадения случай решаването на международния проблем, премахването му като такъв от дневния ред, включително от вътрешнополитическия, е изгодно като цяло и за самия Зеленски.
Какви конкретни резултати очаквате от срещата на нормандската четворка?
Последователното изпълнение на минските споразумения и потвърждаването на факта, че те работят е най-важният резултат. Защото в тях е заложена формулата как да се нормализира животът на хората. Ако минският формат бъде саботиран, то всички ще се окажат в ситуация на пълна неопределеност. А това ще бъде още по-лошо, отколкото е в момента. Неслучайно, доколкото разбирам, сега се подготвят различни проектни документи. Срещата е сравнително кратка и участниците трябва да отиват на нея предварително подготвени и само да доуточняват някои отделни формулировки например.
Използвам случая да ви попитам дали в крайна сметка ще бъде подписан нов договор за транзита на руски газ през Украйна. Настоящият изтича на 31 декември тази година.
Новото украинско ръководство демонстрира готовност и желание за подобряване на отношенията в много по-голяма степен от предишното. Ако приемем, че тази тенденция се появи по време на последните избори в Украйна, то това означава, че са се увеличили шансовете за разрешаването на едни или други конфликти и проблеми. Това се отнася включително и за газа. Затова според мен има някои оптимистични сигнали. Засега това са само предположения. Ще видим какво ще стане.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
