Идеята беше за експеримент дали хората днес могат да четат по този начин и дали ще им бъде интересно, сподели той. "Аз вече имам някакви частични отговори. Някои изобщо не са притеснени от старите букви - Ѣ /ят/ и ѫ /юс/. Изобщо не ги смущава тази необичайност в графиката. Но има и хора, за които това е притеснително, защото нямат навик."
Старият правопис като символ на престиж
Хората, които искат да четат такъв правопис, го свързват с една епоха, която в тяхното въображение е натоварена с идеята за прогрес и за европейска България, изрази свои впечатления преподавателят.
"Българският правопис от Третото българско царство е свързан с някакъв престиж в съзнанието на хората. И ние го виждаме, защото има все повече продукти, включително и медийни, които възприемат правописа от Третото българско царство - например сайтът "Биволъ", вестник "Банкеръ", коментира Червенков.
Тодор Червенков разказа за своя опит в използването на подобни четива на стар правопис.
Четенето е лесно, свиква се бързо
"Писането наистина е по-трудно, четенето е лесно. Четенето е въпрос на навик, който се получава за няколко минути, но писането изисква научаване на по-различни правописни правила и повече мислене върху граматиката на езика всъщност, защото например употребата на така наречените краесловни ерове - дали думата да завършва с ер голям или ер малък, които не се произнасят, зависи от рода на съществителното. Пишещият постоянно трябва да си задава въпроса сега това мъжки род ли е или женски род", допълни преподавателят.
Червенков коментира и издаването на романа "Под игото" на Иван Вазов на шльокавица и новата "версия" на романа - "превод" на съвременен български език през повече от 4000 пояснителни бележки в текста за улеснение на учениците.
"За изданието на шльокавица мисля, че всички сме на едно мнение - абсолютно безсмислено и излишно. Не мисля, че някой български ученик би чел "Под игото" просто защото е на шльокавица. Тя се ползва в интернет, не се ползва в печатните издания. Това нещо е медиен абсурд. Но по въпроса за "превода" на "Под игото" - не бива да се нарича превод, по-скоро адаптация."
Оригиналът носи колорита на времето
Тодор Червенков преподава френски език в средните училища във Франция. Той обясни, че има текстове във френската литература, от 15-16-ти век например, които са недостъпни за учениците в оригиналния си вид.
"С добрите ученици може да се изучава оригиналния текст, което е ценно, защото по този начин децата опознават някакво минало състояние на собствения си език. За учениците с повече трудности се налага да се прибягва до някакви адаптации", посочи Тодор Червенков примери от практиката си. "По отношение на "Под игото" - не мисля, че е излишно да съществува такова издание. Децата, които се интересуват наистина от езика като нещо живо, като нещо, което се променя във времето, заслужават да се докоснат и до оригинала, защото с него идва един свят, един колорит, който би изчезнал в един превод", смята Червенков.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
