След като телефонът засенчи и почти измести традиционната поща с бързината и непосредствеността на гласовата връзка между хората, с изобретяването на интернет и непрекъснато усъвършенстващите се канали и устройства за общуване като че ли писмото получи шанс за нов живот. Дали наистина е така.
Да, сега можем да си обменяме имейли, грижливо и обмислено написани почти като по времето на хартията, мастилото и пощенския плик, прелитащи за миг, независимо от разстоянията. В някои сфери като деловата и дипломатическата кореспонденция формулировките и правилата са толкова строги и задължителни, колкото и в старите писмовници.
В същото време децата ни разпращат и получават десетки съобщения, движейки пръстите си със завидна скорост по екраните на мобилните си устройства, но знаците и буквите, които си обменят, са твърде далеч от писмото, може да напомнят устната реч, а може изобщо да не прибегнат до словото. Тогава?
Ако традиционното писмо може да е маска, скриваща истинското лице на автора си, то все пак изгражда някакъв образ, макар и измислен. Какъв образ може да създаде поредицата от букви, цифри и шаблонни изображения.
В последното предаване от цикъла търсим отговор с д-р Маргарита Серафимова, доц. Надежда Александрова, проф. Ангелина Вачева, проф. Николай Чернокожев, проф. Иванка Мавродиева и няколко обикновени тийнейджъри.