“Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?” - този въпрос е в центъра на усилията на всички онези, за които приобщаващото образование е мисия.
Подкрепата на личностно развитие и развиването на потенциала на всяко дете са залегнали в Закона за предучилищно и училищно образование и са разписани в Наредбата за приобщаващо образование. Как обаче се случват нещата в реалността?
Добрият пример
Началното училище „Цани Гинчев“ в Лясковец е успешен пример как може да се работи за общата кауза, споделя заместник-директорът Иван Пейчев.
„Осигурили сме условия всяко едно дете да е приобщено, да разгърне целия си потенциал. Ние сме създали възможности като сме осигурили много извънкласни дейности, които да са свързани с техните интереси. Именно защото има и деца със специални образователни потребности, нашите извънкласни дейности не са насочени само към образование. Имаме занимания, свързани с музика, изобразително изкуство, спорт, футбол, таекуондо.
11 от 87
87 са учениците от първи до четвърти клас в началното училище в Лясковец. 11 от децата са със специални образователни потребности. Всички деца са заедно в клас и в междучасие, а грижовността, която проявяват едно към друго, за външния наблюдател създава усещането, че е това е друг свят.
От няколко години в НУ „Цани Гинчев“ се провеждат и занятия по религия.
„Ценностите някак си взеха в нашето общество да се губят. Тези занимания по религия с отец Зоран Мамучевски са много полезни за децата. От тази гледна точка и във връзка с превенция на агресивните прояви, в заниманията по интереси влизаме - аз като психолог, колежката логопед и колежката - ресурсен учител. В заниманията по интереси сме направили клуб „Добродетели“, клуб “Млади медиатори“. Има една програма на асоциация „Анимус“ - „Приятелите на Зипи“ и „Приятелите на Ябълка“. Тя е насочена към промотиране на психичното здраве, развиване на емоционална, социална интелигентност и оттам - намаляване точно на агресивните прояви в училище. Може наистина да се похвалим, че нашето училище е зона без насилие“, подчерта Иван Пейчев.
Своето място в училищния живот имат и родителите, които участват в клуб „Приобщен родител“.
„На срещите на този клуб се обсъждат актуални проблеми и се предлагат решения. Всичко се случва под формата на тренингови и ролеви игри. Много забавно е и всички родители се включват с голямо удоволствие. На едно такова събиране например предлагаме казуси за решаване, които са ни били трудни на целия училищен екип. Поставяме този казус и виждаме начините, по които той може да бъде разрешен. Защото понякога решението се крие отвън и един страничен поглед ще ни бъде много по-полезен“, посочи още Иван Пейчев.
Трудното "заедно" може да бъде лесно
Приобщаващото образование на практика се свежда до едно - да бъдем заедно и това ще ни направи по-толерантни, убеден е от опита си училищният психолог и заместник-директор Иван Пейчев.
„Децата със специални образователни потребности, бидейки в масовото училище, те се социализират по-добре, изграждат много повече житейски умения, свикват да са сред другите, намират своето място в класа. Като го намерят в класа, ще го намерят и в обществото. Децата без специални образователни потребности свикват да са по-толерантни, да разбират и приемат различието. Нашите деца със СОП са доста обгрижени от своите съученици, дори за елементарно обслужване те им помагат. Точно това ме кара да вярвам, че приобщаващото образование ще помогне всеки да намери своето място в обществото и да бъде полезен за себе си и за другите“, коментира Пейчев.
Репортажа за модела в Лясковец чуйте в звуковия файл.
