„Я се вслушайте в тоя стихиен вихър на възкипелите страсти, в тоя избух на омразите и на всичките долни инстинкти, които позорят човешката природа! Ние дишаме в тифозна атмосфера, която отравя живота и задушва в дълбините на душите всяко добро и светло чувство, храним се със злъч, въздухът на българското небе е напоен със смъртните миазми на низостта и безумието. Отрекохме си всичките добродетели и достойнства, светлото охулихме, потърсихме и намерихме в прекрасното грозота.“
Иван Вазов
„Вестникар ли?“ – бясна сатира на порочността на несвободната преса: лавина без център и без положителен герой. Сипят се интриги, лъжи и двуличие, клевети и омрази, всякакви подлости. Всички са оплетени в напълно заплетена прежда и нищо здраво не е останало. Само алчност и гонитба на гнил престиж и пари. Вазов е нарекъл главния си герой Мишеморов, а Мишеморови са съпругата му, децата му – кълбото сякаш е вечно и няма как да се разплете. И всички около тях пълзят точно както отровата, която съсипва въздуха, водата, земята и душата.
Да не би авторът да е надничал в бъдещето, което за нас е сегашно? „Вестникар ли?“ – уж смешно, а да ти се доплаче.
Чуйте „Вестникар ли?“. И великолепните изпълнения на Велко Кънев, Виолета Бахчеванова, Кирил Кавадарков, Виолета Зюмбюлева, Красимир Ранков, Стефан Германов, Игор Марковски и Пламен Дончев.
Режисьор – Маргарита Благиева.