Казват, че филмовата музика трябва да е като добрият шрифт – незабележима. Това, разбира се, не е вярно. Има филми, в които музиката присъства така органично и ярко, че гради допълнителни пластове от внушението. Има филмова музика, която функционира самостоятелно, има и партитури, неотделими от лентите, за които са създадени. При всички положения писането на музика за филм е неточна наука, няма ясни правила и рецепти.
"Филмът и музиката към него трябва да самостоятелни цялости, но трябва и да се преплитат, да "си говорят – казва Едуард Нортън пред "Гардиън". А поводът е филмът, на който той е режисьор "Сиротен Бруклин" Motherless Brooklyn, а автор на основната песен от филма е на Том Йорк от "Рейдиохед".
"Като режисьор работата ти е да събереш на едно място множество талантливи хора и да ги настроиш на една честота – казва Нортън, който освен режисьор играе една от главните роли във филма. – Опитваш се да създадеш ясна и последователна естетика. Но това е сбъркан подход по отношение на музиката. Това би бил най-лошият подход. Не искаш да пре-режисираш цялата тази отделна поезия."
Нортън искал да филмира "Сиротен Бруклин" още като прочел романа на Джонатан Летъм, публикуван през 1999 г. Той е автор на сценария и играе Лайънъл Есрог – детектив със синдром на Турет, който разследва убийството на своя наставник Франк Мина (Брус Уилис). Във филма участват още Алек Болдуин и Уилям Дефо. Действието се развива в нюйоркския квартал Харлем през 50-те.
Докато работел по сценария, Нортън решил, че героят му Лайънъл трябва да има нещо като музикален портрет – нещо красиво и начупено, което да отразява природата му, на човек, страдащ от синдром на Турет, който има тикове, непрестанно прави езикови каламбури и докосва хората, с които говори.
Струвало му се, че идеалната песен е Strange Fruit на Били Холидей. "Това е най-печалната песен, но също така е политическа и е за това да живееш в тъмни времена." И тогава си казал, че Том Йорк е неговата Били Холидей.
Daily Battles е великолепна балада – едновременно нежна и сурова, идеално прилягаща на филм-ноар духа на лентата. Песента предава и усещането на героя на филма, който казва, че понякога има чувството, че в тялото му живеят двама отделни души. В записите на песента участват Флий от "Ред Хот Чили Пепърс" и джазменът Уинтън Марсалис.
"Нямах представа дали ще се получи или не – казва Том Йорк – усещането е странно, понеже ти работиш извън филма. Но въпреки това трябва да се опиташ да го направиш лично. Може би това е белегът на всяка добра песен. Ако тя съдържа нещо лично, може да побере и всичко друго в себе си."
Нортън и Йорк се познават от години. Актьорът разказва как по време на снимките на "Боен клуб" той и Брад Пит постоянно слушали "Рейдиохед" и настоявали Дейвид Финчър да наеме Йорк да пише музиката за филма, но по онова време Йорк преживява тежки лични проблеми и не успява да се включи.
Европейската премиера на Motherless Brooklyn предстои на 6 декември.
