В Европа назрява настроение, че не може да се кара с краткосрочни мерки и по стария начин, а очевидно са необходими дълбоки фундаментални промени и по-добре с тях да се започне по-рано. Това каза пред БНР политическият коментатор от "Клуб Z" Веселин Желев. Според него новата председателка на ЕК ще има труден мандат. Политически това е най-слабата Комисия през последните 15 години, смята той.
„Тя ще трябва да разчита на динамични мнозинства. Тя е зависима от тези държави – „черните овце“, като Унгария и Полша, защото с тяхна подкрепа беше избрана Урсула фон дер Лайен, с които тя тепърва ще трябва да се бори. Тази Комисия ще върви по много тънко и опънато въже. Може би тя затова не се съсредоточава върху непосредствени неща, а върху по-далечните цели, които позволяват по-дълга дискусия, успокояване на топката, размисли и т.н.“, коментира Желев в интервю за предаването „Събота 150“.
Той прогнозира „кървава битка“ по отношение на дискусиите върху следващия многогодишен бюджет на ЕС.
Желев коментира и демонстрираното от Париж и Берлин загърбване на различията си с общото предложение за основен ремонт на ЕС:
„Щом имат общо предложение, те се стремят към някакво съгласие. Но имам чувството, че те се стремят към това с различни мотиви. Очевидно е, че, от една страна, френският президент Еманюел Макрон, който се стреми да стане неформалният лидер на Европа, след като Меркел вече е в края на последния си мандат, иска да прокара в т. нар. "ремонт на ЕС" своя реформаторски дневен ред, докато мотивът на Германия е по-друг – известно сдържане на Макрон, известно отлагане на промените, след като те се обсъждат в продължение на 2 години, известно успокояване на духовете в Европа. Очевидно тази дясноконсервативна вълна, на която бяхме свидетели, показва, че има известна умора от "твърде много Европа", радетел на която е Макрон. Този радикален реформаторски дух поражда обратна реакция – на суверенизма. Струва ми се, че Германия пак играе своята модерираща роля спрямо Франция, т. е. опитват се заоблят острите ръбове на Макрон и да го направят по-приемлив“.
„Безспорно Макрон поставя реални проблеми. Може би той дава твърде радикални отговори, но въпросите, които поставя на масата, трябва да се решават. На европейска почва Макрон е един либерален Тръмп“, посочи анализаторът. По думите му интеграцията не бива да се насилва и форсира, защото в противен случай тя поражда съпротива.
Според него конференция за бъдещето на Европа ще има и друга цел – да запълни празнотите в легитимността на европейските институции и в избора на техните лидери:
„Да заглади противоречията, които възникнаха с избора на Фон дер Лайен като председател на ЕК“.
„Може би е по-добре вместо разногласията да се трупат и кризите да се задълбочават, да се потърсят техните корени и причини, да се отвори Лисабонският договор и те да се решат. Идва един такъв момент на насищане от проблеми, който изисква промяна“, коментира Желев и припомни, че Европа живее без промяна в договора от сравнително дълъг период.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
