Но борбата с този враг е компрометирана от кризата в главната опора на Европа в Близкия изток - партньорството с Турция.
По-очевидна тази криза няма как да стане след емоционалните изблици тази седмица. Провокира ги Макрон като каза на турците, че няма как да разчитат на солидарност от съюзниците си, след като ги поставят пред свършен факт с военна операция, която застрашава битката с "Ислямска държава". Разбира се, с това той визира турското нахлуване в Сирия от миналия месец.
Пръв скочи турският първи дипломат Мевлют Чавшоглу, като обяви Макрон за "спонсор на тероризма" заради контактите му със сирийските кюрди. А вчера президентът Реджеп Ердоган заяви, че не НАТО, а френският му колега е в "мозъчна смърт".
Само след 3 дни Ердоган и Макрон трябва да се срещнат очи в очи в Лондон, за да се опитат да изгладят противоречията си, преди раздорът да се е превърнал в разрив. Ангела Меркел и Борис Джонсън също ще участват в срещата.
Но, както подсказва тонът на турските лидери, Европа изглежда твърде слаба, за да наложи интересите си. Така смята професор Пол Роджърс от университета в Брадфорд.
„Основният проблем, що се отнася до европейците, макар и непряко е, че американците частично се изтеглят. В същото време това неизбежно означава, че Турция става по-значим играч като окупира части от Североизточна Сирия. А така нараства и ролята на Русия. Възможността сега Русия да има малка хеликоптерна база в кюрдския район на Сирия е много важна новина за западните страни. Държави като Великобритания, Франция и Германия виждат в тази промяна раздвижване и разместване на силите в тази част на Близкия изток в посока основно към Турция, Русия и, разбира се, режима на Асад, въпреки че има доста сложни различия между самите тези три режима“, коментира той в интервю за предаването „Събота 150“.
След като предприе офанзивата, Турция призова западните си съюзници да подкрепят плановете й за изграждане на нови градове в Североизточна Сирия, където могат да бъдат настанени поне половината от общо 3,6 милиона сирийски бежанци, на които Турция временно дава подслон. Анкара призова за международна донорска среща на върха за подкрепа на плановете. Но какви са шансовете това да стане, защото западни представители вече заявиха, че не са охотни да финансират проекти, които могат да доведат до нежелани демографски промени в Сирия.
Мисля, че що се отнася до международна подкрепа за подобен проект, тя няма да дойде, според мен, от Западна Европа. Турция държи силен коз, като приема около 3 милиона сирийски бежанци и ги възпира да поемат към Европа. В резултат на това смята, че е в силна позиция. Но, от гледна точка на западноевропейските страни и особено на Тройката, оказване на помощ в процеса на заселване в Северна Сирия може да породи всякакъв вид проблеми в дългосрочен план, не на последно място - за кюрдите“.
Има сведения, че Турция ще откаже да подкрепи отбранителния план на НАТО за балтийските държави и Полша, докато Алиансът не предложи на Анкара по-голяма политическа подкрепа в борбата й срещу кюрдските милиции в Северна Сирия...
Разбира се, това е проблемът за Турция - на кюрдите в Северна Сирия се гледа като на вражески елементи. Те са сравнявани с турската ПКК - Кюрдската работническа партия, която е смятана за терористична организация. Доколкото Западът е загрижен, това е неприемливо, а кюрдите са известни с подкрепата, която оказват на Съединените щати и останалите държави в борбата срещу Ислямска държава. Кюрдите дадоха жертва - около 10 000 военни и цивилни в този процес.
Това, което виждаме, е съпротива срещу Турция да следва тази нейна политика. И в същото време да не се допуска, че Турция може да блокира развития в други части на НАТО. При нормално развитие на нещата можеше да се очаква някакво решение на проблема на основата на преговори, но това се усложнява както от слабостта на Меркел, така и от положението с Брекзит във Великобритания, където британските управници са достатъчно загрижени какво се случва в предизборната кампания, за да играят активна роля в Тройката следващата седмица. Това е почти невъзможно, според мен.
Може ли да се каже, че НАТО е в известна криза, като имаме предвид, че дори френският президент Еманюел Макрон заяви, че Алиансът „трябва да се пробуди“. Той освен това призова и за преговори с Русия, като каза: „Тероризмът, не Моска или Пекин, е най-големият враг на НАТО“.
Мисля, че проблемът тук е, що се отнася до НАТО, че организацията вероятно преживява трудни моменти както през 90-те години. Алиансът се разшири значително, което породи голямо недоверие в Русия. Руснаците винаги говорят за така наречената „близка чужбина“ - териториите близо до тях. От тяхна гледна точка по този начин - чрез разширяването, НАТО постоянно посяга на тези територия. Тук се явява такъв основен проблем - създава чувството, че НАТО като че ли надскача себе си, а е все по-разединена, което стана още по-лошо с идването на власт на Доналд Тръмп и, честно казано, неговата непредвидима външна политика, която се изразява в превръщането на Америка отново във велика страна и настояване към другите страни-членки на НАТО да имат по-големи вноски в организацията.
Това е многопластова кризисна ситуация, която НАТО трудно би могла да реши. Трябва да приемем също, че когато НАТО се опитва да действа извън нейните територии, като например при оказването на подкрепа на Международните сили за сигурност в Афганистан, това е доста неадекватно. НАТО като цяло наистина изпитва трудности и хората биха поставили под въпрос стойността на организацията в сегашната ѝ форма. Това важи особено за френския президент Макрон, който е загрижен по какъв начин да издигне по-високо международния статут на Франция и не на последно място, ако Брекзит се състои и Великобритания излезе от ЕС.
Интервюто чуйте в звуковия файл.
