За някои личности на духа скърбим дълбоко при раздялата си с тях, но доста бързо ги забравяме.
Един от тези хора е режисьорът Леон Даниел. През 2008 година се простихме с него – с един гениален режисьор и театрал, а също и писател. Почти няма творци от онова време – от 60-те до 90-те години на миналия век, толкова невървящи по каноните и искащи повече духовност в сферата на изкуствата. Леон Даниел правеше точно това, независимо от факта, че си имаше доста неприятности с властта по време на социализма.
Най-модерните пиеси за времето от края на 20 век – „В очакване на Годо“ на Самюел Бекет, „Носорози“ от Южен Йонеску, „Вернисаж“ от Вацлав Хавел – са поставяни от Леон Даниел. А по-младите тогава режисьори, сценаристи и актьори, работили с него, и до днес се смятат за негови ученици, независимо че не е бил допуснат да преподава в едновремешния ВИТИЗ.
