Eмисия новини
от 07.00 часа

Етъра - застинал във времето или в крак с него

Снимка: fair.etar.bg

Имат ли място модерните съоръжения и новите технологии в Етъра? Може ли чаршията на етнографския музей на открито да остане недокосната от съвременните посоки в туризма и не само? Темата провокира разгорещени дебати както сред жителите на Габрово, така и сред габровци, които живеят далече от родния град.

Поводът е проект за превръщането на Етъра в музей за креативен културен туризъм. Не чуждицата „креативен“, а най-вече предвидената виртуална и добавена реалност в определени зони предизвика полемиката има ли място модерното в този етнографски комплекс, създаден преди 55 години като жива картина на една отминала епоха.

На мотор през габровските села

Комплексът, създаден на гола поляна от местния историк, етнограф и самоук художник Лазар Донков, е копие на занаятчийско Габрово. Съществуващите на място, но полуразрушени воденица, тепавица и валявица били възстановени. Други от съоръженията, задвижвани от силата на водата, били пренесени. Така преди 55 години била сформирана най-голямата действаща сбирка на Балканския полуостров. Жилищните сгради по чаршията, с работилниците и дюкяните, са пресъздадени оригинални архитектурни образци по чертежи и рисунки на Лазар Донков, който обикалял габровските села на мотор и скицирал старите къщи.

Днес Етнографски музей на открито Етър е единственият музей на занаятите в Европа и един от символите на Габрово.

Работните проекти

Проектът за превръщането му в музей за креативен културен туризъм предизвика множество коментари относно предвидените инвестиции и сравнително слаб интерес при общественото обсъждане, за поемането на общински дълг от 3 милиона лева, с който да се финансира част от разходите по проекта. Целият проект е на стойност почти 10 милиона лева и се очаква да бъде изпълнен за две години.

Разработката е мащабна и обхваща дейности по 15 позиции. Включена е реставрация на уникалните водни съоръжения и осветяване на техните елементи и механизми, така че да са видими за туристите. Предвижда се създаването на модерна експозиционна площ в Кръстник Колчовия хан, където се помещава администрацията, както и възможност за преместването й на първите етажи в хотелската част, предвидена за цялостно реновиране. Разработените проекти са вече съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство.

Съвременно, не бутафорно

Подготовката за проекта и цялата документация са отнели 3 години работа на музейния екип, а за архитектурен проект за хотелската част беше обявен национален конкурс. Цялостната разработка за комплекса е въз основа на установените проблеми със съоръженията и сградния фонд, посочва директорът проф. Светла Димитрова. Според нея бъдещите инвестиции ще дадат на институцията възможност да се конкурира с останалите музеи.

„Ние трябва да бъдем съвременни музеи. Съвременни не означава бутафорни музеи”, твърди проф. Димитрова, според която този проект се разработва, за да бъде опазен музеят и да продължи да бъде един от атрактивните туристически обекти.

„Всичко това по никакъв начин не би могло да наруши автентичността. Музеите в момента работят в ужасна конкуренция. В тази среда ако ти не си адекватен, ти просто си заобиколен от туристическия поток.”

Как се модернизира автентична среда

Туристическите атракции, способни да привлекат значителен брой посетители, трябва да са съобразени с автентичната музейна среда – обръщат внимание противниците на идеята да има възможности за уникални преживявания в определени зони чрез използването на виртуална и добавена реалност.

След така огласените намерения наследниците на създателя на Етъра Лазар Донков разпространиха писмо, в което критикуват замисъла. Неговата внучка Мирела Донкова, която не живее в Габрово, но посещава музея с децата си при идванията им в града, вярва, че Етъра трябва да продължи да отстоява уникалното си излъчване.

„Просто има неща, които лично аз като човек, който е познавал Лазар Донков и като човек до голяма степен запознат с неговата идея, не намирам за приемствени спрямо това, което е искал да направи той. Етъра е събирал по 500 хиляди посетители и смятам, че неговата цел в момента е да запазим това, което имаме, а не да сме модерни”, аргументира се Мирела Донкова.

За изчезналите занаяти - дигитално

Виртуалната реалност няма да замени живата действителност на чаршията, на която са отворени 17 работилници, но новите технологии ще бъдат използвани в определени случаи, пояснява директорката на музея и дава пример с шарланджийската работилница.

„Има занаяти, които са изчезнали. Ние не можем да представим табашкия занаят в неговата оригиналност. Не можем да разпънем едни кожи, да колим животни, да ги дерем и да обработваме кожите така както са обработвани едно време. Този занаят можем да го представим единствено по дигитален път, като покажем инструментариума”, подчертава музейният директор Светла Димитрова.

Мирела Донкова се пита доколко тази виртуална реалност е адекватна в конкретната среда и споделя мнението, че не е нужно Етъра да гони технологично популярни музеи по света.

Привърженици на традицията

„Аз не казвам, че виртуалната реалност ще замени действащите занаяти, но смятам, че за момента това определено не е фокус на дейността на музея. Бих цитирала Лазар Донков, че в Етъра няма място нито за измислици, нито за привнесени отвън традиции, а всички застъпени в него обекти са живи, в действие, работят и произвеждат.”

Донкова е наясно с това, че съвременният турист търси предимно преживявания и иска всичко да пипне, но по думите й Етъра предлага „толкова интересно обкръжение, че технологиите не е нужно да го допълват”.

„Ако има място, където младите хора могат поне за кратко да се отделят от виртуалната реалност, в която и без това често пребивават, и да могат да усетят уюта на тази застинала приказка от миналото – то това е точно Етъра”, мотивира се внучката на Лазар Донков.

За Донкова са неприемливи и електрическите колички, предвидени да осигуряват придвижване по чаршията на хора с физически увреждания. Тя апелира да се намери друг вариант за достъпност на музея, който да е съвместим със средата. 

Според нея детският кът, който се предвижда да бъде разширен и да работи целогодишно, трябва да е извън комплекса, а изграждането на модерна сцена за събития на открито не кореспондира със самобитния стил на етнографския компблекс.

„Атракционите, които целят повече посещаемост, приходи, организиране на event-и, консумация, ориентирана към съвременния турист, не са част от замисъла на Лазар Донков.”

Различните гледни точки чуйте в звуковия файл.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от