Шведският психиатър, писател и баща на девет деца Давид Еберхард в книгата си „Как децата завзеха властта“ говори за краха на либералния подход във възпитанието на децата. Идеята, че детето знае кое е най-добро за него, че има право на мнение и вземане на решения наравно с родителите и учителите си, че е „равно“ на възрастните, приложена във възпитанието на милиони деца в Западна Европа, но най-вече в скандинавските страни, вече дава резултати, които за съжаление не са радостни.
Липсата на граници, правила и забрани всъщност лишава децата от детство и води до разочарования и депресии сред младите. Това установяват специалистите и подчертават, че детето не е „малък възрастен“ и че липсата на житейски опит и познания не му достигат, за да поеме отговорността за изборите във всекидневния бит и живота си.
Робуването на детските желания натоварва родителите с чувство за вина и превръща малките в капризни диктатори и вечни „жертви на травмите от детството“.
Ако изключим шамарите и потискането на всяка проява на индивидуалност и воля у децата, така нареченото „авторитарно“ възпитание създава усещането за сигурност и създава здравословно самочувствие у децата.
Възможно ли е съвместяването на традиционното възпитание и съвременните схващания за ролите на децата, родителите и възрастните изобщо, обсъждаме с Ирина Драголова, психолог и психотерапевт, в рубриката „Всичко за образованието“.
