Историята е измислена, но базирана на неща, които действително са се случвали през 30-те годин, разказа авторката в предаването "Хоризонт до обед".
„Това е историята на българските нрави. Опитах се да направя една художествена дисертация върху развитието на интимните отношения в българското общество, в софийското българско общество.“
Романът е ситуиран на улица „Раковски“, но също така в Кюстендил, в Шумен и на други знакови за България места, където е имало силно развити културни, индустриални, политически общности, посочи Леа Коен.
Романът акцентира върху маргинализацията на жените - "понякога неосъзната, друг път осъзната, но винаги завършва по един начин – за сметка на съдбата на жените.“
Абсолютно ми е безинтересно рекламно-позитивното писане – независимо дали от журналисти или от писатели, сподели още Коен.
„И понеже ние сме затрупани от такива рекламно-позитивно и писане, и говорене, у мен то предизвиква едни рефлекси, каквито предизвикват лоша миризма, неподходяща храна и т.н. Смятам, че ролята и на журналиста, и на писателя е критичният анализ. Разбира се и писателят, и журналистът плащат съответната цена. Моят прототип в тази книга е точно такъв тип журналист.“
Действието започва през 2017 година с една журналистическа статия, но ни потапя назад във времето - през 30-те години на XX век, където Леа Коен търси тенденции, белязващи и днешния ден.