В навечерието на Никулден отбелязваме в броя на „Премълчаната история“ 100-годишния юбилей на писателя Николай Хайтов. Авторът на „Диви разкази“, „Шумки от габър“, „Родопски властелини“ е роден на 15.ІХ.1919 г. в родопското село Яврово. Първоначално лесничей, той става известен с „Диви разкази“ и се превръща в един от най-влиятелните, почитани и обичани български писатели. Бихме могли дори да кажем, че заедно с Вера Мутафчиева и Йордан Радичков той е от тримата ГОЛЕМИ белетристи, творили в края на ХХ и в първите години на ХХІ век. По негови сценарии са снимани множество филми, най-известни от които са „Козият рог“ и сериалът за капитан Петко войвода.
Зачинател на спора за гроба на Левски, радетел-пурист за чистотата на българския език, Николай Хайтов познаваме с непримиримите му позиции по всякакви обществени, политически и културни въпроси, понякога твърде националистически обагрени. Познаваме го и с някои твърде противоречиви негови публични действия с немалкото ширещи се слухове, засягащи личността му: опитът му да си присвои книгата „Забравени от небето“ на Екатерина Томова; двусмислената му поява в жилището на Яна Язова след смъртта ѝ; ролята му като председател на Съюза на българските писатели при разцеплението в началото на 90-те.
Тъй или иначе, Николай Хайтов е ярка българска фигура от втората половина на ХХ век, за значението и в двете посоки на която говорим със сина му Здравец Хайтов, архитект, с поета и критика Елена Алекова и с литературния критик, историк и изследовател на българската културна история проф. Николай Аретов.
