"Роден в малко румънско градче през 1909-а, Блехер умира едва на 28 години и оставя зад гърба си всичко на всичко една стихосбирка и два романа. След като е почти забравен в десетилетията след смъртта си, интересът към него се възражда бурно през 80-те. Сравняван е с най-великите си европейски съвременници: Кафка, Бруно Шулц, Давид Фогел. Вече е преведен на почти всички европейски езици."
Така Манол Пейков представя румънския автор Макс Блехер, чиито два завършени романа (понеже има и един незавършен) "Случки в близката нереалност" и "Белязани сърца" наскоро излязоха на български в книга, илюстрирана от Тео Ушев.
Макар и писани преди почти столетие, двата романа на Блехер изненадват с напълно съвременния си език и светоусещане. Изненадват и с това колко се различават един от друг, при все че са писани в разстояние от около една година. В годините след смъртта си (1938) Макс Блехер е малко известен извън Румъния. Преоткрит през осемдесетте, авторът става вдъхновение за съвременните румънски поети, изумени от самобитния му език.
За наследството на Макс Блехер и мястото му в световната литература разговаряме с преводачката Лора Ненковска.
