На 2 декември на българска сцена за първи път посрещнахме руската цигуларка със световна слава Виктория Муллова - беше тук по покана на Софийската филхармония и диригента Найден Тодоров и нейното изпълнение на Първия цигулков концерт от Дмитрий Шостакович се яви като продължение на поредицата звездни гостувания както в предишния юбилеен сезон, така и в настоящия, когато "Всеки концерт е празник" - каквото е мотото на Националния ни оркестър.
В предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Виктория Муллова разказа част от интригуващата история за бягството си на Запад през 1983 г., за това как е оставила цигулката "Страдивариус", предоставена й от държавата, във финландския хотел, от който тръгва към границата и как на летището в Стокхолм, на път за Америка, богат колекционер ѝ дава ценна цигулка "Гуарнери", на която да свири, докато си купи свой инструмент. После, вече в Ню Йорк, друг богат човек ѝ купува "Страдивариус" с уговорката, че тя ще му възстанови парите. Така и става - само три години са нужни на младата руска изпълнителка, за да успее. Сега признава, че е имала голям късмет, но на същия този "Страдивариус" продължава да свири от 1985 г. насам. Свири соловия класически репертоар, свири камерна музика, свири поп и джаз - и въпреки че не се усмихва твърде много, Виктория Муллова твърди, че преживява най-хубавия си период.
За Виктория Мулова са правени филми още когато тя е голямата световна новина: Ученичката на великия Леонид Коган, възпитаничка на Московската консерватория и победителка в конкурса "Чайковски" през 1982 г. - голяма надежда на съветската цигулкова школа, забегнала през границата с риск за живота си, за да търси свободата в Америка. Целият й тогавашен живот е на показ. Припомних й думите на нейния акомпанятор, че има "железни нерви".
"Железни нерви? Това не е вярно! Така изглеждам, но всъщност съм много уплашена. Това ми е проблемът, защото съм отраснала в Съветския съюз и всичко, което си спомням от онези дни е как ме е страх. Страх ме да не ме хванат, да не ме накажат - самият живот в Съветския съюз беше плашещ за мен. Същото се отнася и за свиренето, защото ако си на конкурса "Чайковски", например, или на конкурс по принцип, ако направиш грешка, или не свириш добре - това е, с теб е свършено! Ще те пратят да преподаваш някъде в Сибир. Естествено, че ще те е страх при всяка стъпка. Не ми е личало, че ме е страх, опитвах се да се контролирам, но всъщност отвътре бях ужасена! И сега много се старая да се боря с това, да го променя, защото и сега понякога се чувствам притеснена да съм на сцена и да свиря."
И все пак в едно интервю казвате, че вашият съпруг Матю Барли, който е виолончелист и композитор, с когото често свирите и записвате, Ви е помогнал много да започнете да възприемате музиката по-спокойно.
"Знаете ли, зависи - когато правим програми не с класическа музика, а в други жанрове, естествено аз се чувствам като различен човек - наслаждавам се на свиренето и съм много по-спокойна. Не ме е страх, че ще сбъркам нещо. Същото е и с камерната музика. Но когато изпълнявам големите цигулкови концерти като Прокофиев, Шостакович, Брамс, Сибелиус, аз съм нервна, но не го показвам."
Прави впечатление огромното разнообразие в дискографията на Виктория Муллова, която стартира през 1985 г. с Бостънския симфоничен оркестър под диригентството на Сейджи Озава с концертите на Чайковски и Сибелиус, но продължена през годините с много различни като стил и жанр програми. Особено впечатление прави интереса на руската цигуларка към бароковата музика, за която тя си партнира с блестящи специализирани ансамбли като "Ил джардино армонико" с Джовани Антонини и "Академия Бизантина" - с ръководителя й Отавио Дантоне е записала и диск с Баховите сонати за цигулка и чембало. Откъде идва този интерес към кожените струни? - попитах Виктория Муллова.
"Така е, защото харесвам много бароковата музика - това е различен вид музициране, различна техника - съвсем различен музикален свят. Но аз обичам многообразието му и искам да навляза в различните жанрове, за да не ми доскучава, ако свиря единствено само класика. Защото ако свиря един и същ концерт постоянно през годините, аз бих се отегчила."
Беше ми интересно да разбера има ли си нашата гостенка някакви специални ритуали, когато е на ново, съвсем непознато място, както е сега в София. Какъв е животът на път?
"Бих се радвала да имам възможност да разгледам, но, разбира се, нямам много време, защото сега репетираме, скоро ще се стъмни, а утре имаме генерална репетиция и вечерта - концерт. За жалост няма да видя много от България. Но видях снимки в хотела на красивата ви природа - иска ми се да мога да видя повече от нея и от града, но всъщност изключително рядко ми се удава, когато пътувам за концерти."
Тази седмица беше специална за Вас - само преди дни имахте юбилей. Успяхте ли да го отпразнувате със семейството си, или пак бяхте на път?
"Да, бях със семейството си и беше прекрасно. И трите ми деца бяха с мен."
Знам, че големият Ви син Миша, който е син на диригента Клаудио Абадо, също е музикант.
"Да, той е музикант, свири на контрабас и композира. Едната ми дъщеря, Катя, е диджей, живее в Берлин и прави музика, но електронна. А най-малката - Надя, е балерина. Работи в Кралския балет в Лондон."
Веднага прави впечатление, че и тримата носят руски имена - искаше ли Ви се по този начин да запазите връзката с корените си?
"Аз просто харесвам тези руски имена, но не съм ги избирала специално - например Катя в Русия е Екатерина, а Надя - Надежда. Така че това са руски, но и международни имена. За Миша специално държах да се казва така."
Гледайки един от видеоклиповете, в които Виктория Мулова свири със сина си Миша, един мой познат ми каза: "Виж само погледа й, сигурно е много взискателна майка!" Такава ли сте, я попитах.
"Аз - взискателна? По-скоро обратното - той е взискателен син. Но ние имаме чудесна творческа връзка със сина ми. Аз се уча от него - той се учи от мен. Имаме програма, в която свирим Бах, Шуман и бразилска музика, така че той може да учи от мен за свиренето на класическа музика, а аз задобрявам в изпълнението на бразилска музика. Съвсем скоро, през януари, ще запишем заедно СД, а през април тръгваме на турне."
И така Виктория Муллова - тази "руска стихия на цигулката", както сполучливо я определиха Софийските филхармоници, изведнъж вече не ми изглеждаше вече такава "желязна лейди" - мила, внимателна, доста свенлива дори, с тих глас и крехка фигура, но със силно сценично присъствие. Точно тогава, когато е с цигулка в ръце, разбираш защо я определят като човек със железни нерви. След Първия концерт от Шостакович в зала "България" Муллова изпълни на бис и Адажио из сол-минорната Първа соната за соло цигулка от Бах - с така нужното омиротворение за публиката.
