Eмисия новини
от 01.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

За духа на приключенията говори френският мореплавател, пилот, писател и философ Патрис Франчески

Патрис Франчески в Банско
Снимка: Таня Иванова

Той е обиколил света по вода и по въздух. Живял е с редица примитвни племена, като пигмеите, индианците по Амазонка, както и с хората в Папуа-Нова Гвинея. На 18 г. предприема първото си пътуване в Южна Америка. На 20 г. е първата му експедиция при пигмеите от Конго. На 23 г. преминава сам по поречието на Нил. На 25 г. преживява войната в Афганистан. На 30 г. става първият човек, направил околосветска обиколка с ултралек самоет (моторен делтапланер). През 1992 г. става свидетел на войната в Босна и Херцеговина. Бил е на хуманитарни мисии в някои от най-горещите точки на света. Като офицер от резерва участва в афганистанската война през 1979-а и 1982 г. Подкрепя войната на кюрдите срещу ИДИЛ. Казва, че приключението е не само адреналин, но инструмент на знанието и разбирането. Носител на престижни литературни награди. Гост на тазгодишното издание на Банско филм фест.

Чудя се как да Ви представя на нашата аудитория, предвид богатата Ви биография. Как Вие бихте се описали най-кратко?
Благодаря! Във Франция го казвам много лесно - аз съм писател и приключенец. Прекарвам живота си в писане на книги и в приключения - понякога едновременно, друг път поотделно. Пиша и романи, които не са се случили в живота ми, или описвам приключения, които съм преживял.

На кой литературен жанр бихте оприличили живота си?
Литература във всичките й жанрове! Пиша романи, есета, кратки разкази, философска литература и моят живот е същият - събира всички жанрове в себе си. Не мога да разделя нещата, както и при приключенията - не ги разделям на планини, морета или пустини. Това е едно състояние на духа, един начин да виждам живота, света и другите хора. Може да има своето изразяване в планината, във въздуха, в пустинята и в моретата. 

Можете ли, тогава, да кажете в кой момент и къде - във водата или във въздуха, духът Ви се е чувствал най-свободен?
Не мога да го разделя само в един тип приключения, ние сме свободни, когато мислим и реагираме, посредством собствените си желания. Да бъдем свободни е, преди всичко, да мислим изцяло през себе си. Когато предприемате приключение, например, сред някое непознато племе в света, идеята е да разберете новите истини и да се освободите от лъжите от илюзиите, които сте имали преди това. Приключенията не са спорт. Нещо друго са. Има и приключения, които са военни, например - когато един авантюрист се ангажира във война. 

Понеже Вашите приключения са в много различни области. Чудя се какво стои зад това - постоянно търсите нещо ново или тествате собствените си граници и способности, защо?
Защото животът Ви предалага всички тези възможности. Защо да вземете 1/3 или половината, а не всичко, което можете да вземете? Преди 2500 години е имало еидн голям гръцки поет - Пиндар. И той е казал нещо много важно: “Душата ми не вдишва вечния живот, а черпи от полето на възможното". Това за него е означавало да се живее свободно и интензивно. Да не се ограничаваме само до едно действие.

А никога ли не сте се уморявали от тази интензивност, от този динамичен живот? Имало ли е моменти, в които сте имали от почивка - да речем, емоционално, от толкова много преживявания?
Трябва енергия, за да се правят всички тези неща, но трябва и ментално да имаме енергия, с която да размишляваме над тях. Истина е, че понякога е изморително... Но това няма значение.

Споменахте войната. Какво точно правихте по време на хуманитарните мисии, в които сте участвали, в горещите точки по света - Босна и Херцеговина, Афганистан, Сомалия...
Това е още един живот, който съм изживял в продължение на 20 години. Тук става дума за полезното приключение - да се опитаме да променим нещата там, където, вследствие на войната нещата не се получават добре. Един друг тип приключение, което допълва другите.

Как промени живота Ви посещението на тези места?
Целият живот е едно постоянно учене. Когато сме млади, ние не знаем как се случват нещата и с трупането на опит, всъщност, разбираме какъв е светът. Приключението е именно един такъв  инструмент за натрупване на знания, не просто забавление. А опитът на мен ми позволява да разсъждавам философски над приключенията.

А не Ви ли се породи желание да промените света, срещайки се с войната и нейните последствия?
Това е, което правим през цялото време... Опитваме се.

Вие сте първият човек, койот е обиколил света със свръхлек самолет (моторен делтапланер). Това ли е най-екстремното нещо, което сте правили в живота си? И кое - най-опасното?
Не, но е едно от най-екстремните приключения. Най-опасното беше войната... А най-страшна беше войната на кюрдите в Сирия и Афганистанската фойна.

Казвате, че духът на приключението днес е по-важен от всякога. Защо?
Защото това е реалността. Можете да разбирате приключението просто като едно посещение на различни държави, за забавление - това е начинът, по който децата разбират приключението. В западния свят има една заблуда, едно разбиране и неразграничение между авантюрата, приключението и спорта. Разбира се, има приключение и в екстремните спортове, но това не е изначалният дух на приключението. Приключението е да поставим себе си в опасност по интелектуален начин, да разберем нещата и да научим как да ги променим в по-добра насока. Много хора тръгват за едно приключение и се връщат с анекдот: “Това ми се случи и това, и това, и това...”. Но ако не разсъждават и не си зададат въпроса: “Защо ми се е случило това и онова?”, те нямат духа на приключенеца. Трябва да превръщаме всяка опитност от приключенията в наше съзнание. Например, отивам при племената от Папуа-Нова Гвинея, пигмеите и т.н., решавам, че това е много хубаво и че искам да живея с тях. Ако се впусна в това приключение - да живея с тези хора, отивайки да живея с тези хора, аз трябва да поставя съзнанието си в опасност, за да мога да бъда променен, да разбера техния живот и да си задавам въпроса “Защо?”.

Какво приключение бихте искали да преживеете в рамките на следващите 10 години, да речем?
Същите неща, но още по-добре, още по-силно като усещане. Много искам да отида в Изгубените острови - тези, които са далече в морето и да преживея онова, което е преживял Робинзон Крузо. И после да бъда спокоен, за да мога да пиша своите книги.

Планирате ли го?
Разбира се!

Цялото интервю на Таня Иванова можете да чуете в звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от