Началото на болестта е доста подмолно, бавно, с леки симптоми, поради което в цял свят се смята, че при 30% от пациентите диагностиката закъснява с до две години, при нас може би и с малко повече, предупреди акад. проф. д-р Миланов, който бе гост на предаването "Нощен хоризонт".
Подценяваните симптоми
„Неврологът трябва да е опитен, за да може по съвсем дребни симптоми - забавяне в ходенето, липса на движение на едната от двете ръце при ходене, понякога потреперване на едната ръка, нарушаване на почерка… тези дребни неща в началото се отминават, дори и пациентите невинаги им обръщат внимание. Колкото по-рано се започне лечението, толкова по-голяма е вероятността да забавим развитието на заболяването. Въпреки че не разполагаме с много мощни методи, все пак има медикаменти, които могат да позабавят“, обясни Иван Миланов.
Около 10 на сто от случаите на тази болест се дължат на наследствен фактор. В тези случаи може да се направи генетично изследване. При останалите 90 на сто не се открива такава връзка. „Което идва да каже, че вероятно Паркинсоновата болест е един сбор от заболявания, които водят до едно и също нещо“, коментира специалистът.
Паркинсонът може да се обърка с тремор на Минор
Профилактика няма. Има обаче вероятност болестта на Паркинсон да се сбърка с т.нар. есенциален тремор или синдром на Минор, който се среща десет пъти по-често от Паркинсоновата болест, но е по-безобиден. Често пациенти с този вид тремор се диагностицират погрешно като паркинсоници.
При Паркинсоновата болест средно след 10-15 години лечение рецепторите в мозъка се адаптират към лекарствата и те спират да действат на пациента, уточни лекарят. Тук вече трябва да се намесят сравнително нови терапии, които у нас се прилагат от няколко години.
Загадката множествена склероза
Като автоимунно заболяване множествената склероза поразява повече млади хора, защото имунната им система е по-активна за разлика от тази на възрастните. Първопричината обаче остава неясна.
С най-голяма честота множествената склероза се проявява сред 25-30-годишните, но има и случаи при децата и юношите. След 50-годишна възраст вече почти няма случаи на новозаболели, поясни акад. Иван Миланов. У нас броят на хората с множествена склероза е около 5 хиляди.
Наричат я „великата имитаторка“, защото може да протече с различни характерни неврологични симптоми. Множествената склероза се доказва лесно с магнитен резонанс, където ясно се виждат плаките, или лезиите в мозъка, типични за болестта.
„Всяка година излиза поне по един нов медикамент. Много се работи в света по тази болест, защото засяга млади хора“, каза още неврологът.
Стресът и липсата на почивка
Най-честото главоболие, което засяга около 40% от населението, е т.нар. тензионно главоболие. Става дума за напрежение на мускулите около черепа, което пациентът усеща като неприятно главоболие.
„То е свързано със стрес, свързано е с тревожност, свързано е с депресия. Повечето хора страдат от тревожност, придружена от тензионно главоболие. Депресията е също често срещана, но малко отстъпва на заден план пред тревожността. Това е свързано според мен с интензивното общество, в което живеем./…/ Най-голямата причина е честият, ежедневен стрес и липсата на почивка.“
„Компютърът играе огромна роля. Информационното море, което ни залива, играе огромна роля и фактически много масово е това нещо. Сред децата е много масово. Децата явно е, че в момента малко повечко им идва цялото това състезание за учене“, допълни проф. д-р Иван Миланов.
Злоупотребата с аналгетици
Тензионното главоболие е почти ежедневно, което създава много голям дискомфорт на пациентите. Голяма грешка е при подобно главоболие да се посяга към аналгетиците. Приемът им води до усложняване на главоболието и с годините то става по-лошо, предупреждава акад. Миланов. „Аналгетиците е нещо, което можеш да използваш, когато имаш някъде другаде болка, но не главоболие, и то без да се прекалява, защото всички аналгетици имат странични ефекти.“
Пациентите с тензионно главоболие много често имат и болки в гърба. Освен спазъм на мускулите около черепа, тези хора имат и спазъм на мускулите на гръбнака, което води до хронични болки.
Неправилно лечение на мигрената
Мигрената пък е свързана със свръхвъзбудимост на мозъка. Тя е наследствено заболяване, от което по-често страдат жените. Медикаментите за мигрена са специфични.
„Хроничната мигрена е състояние, при което човек ако не си лекува добре мигрената, това главоболие става ежедневно почти. Това вече е много страшно. Това се получава поради комбинация на използване на аналгетици, което много хора го правят, и недобро лечение на пристъпите. Всеки пристъп уврежда по малко мозъка. Така че проблемът с мигрената не е само, че ще те боли глава и няма да можеш да отидеш на работа. Проблемът е, че всеки пристъп по мъничко уврежда мозъка.“
Деменция и Алцхаймер
Пациент с Паркинсон може да развие Алцхаймер. Пациент с Алцхаймер може да развие Паркинсон. Те са близки заболявания от групата на неврогенеративните заболявания. Деменцията е по-общ процес. Може да възникне например при по-чести инсулти. За България големият проблем е не Алцхаймер, а съдовата деменция, коментира още акад. Иван Миланов.
„Защото повечето хора не се контролират правилно кръвното налягане – редовно измерване на кръвното и да го поддържаш в границите максимум до 140 на 90. Какво се случва на практика? Пие лекарства, не си мери кръвното. Ама то 180 на 100. Вика – аз пия лекарства. Пиеш, ама те не са достатъчни за теб, не са адекватни за теб. А високото кръвно налягане е до живот, веднъж получено. И резултатът от това нещо в края на краищата е деменцията, от нелекуваното кръвно налягане. Получават се множество инсултчета в мозъка. Като погледне човек магнитния резонанс – мозъкът е изпъстрен с едни бели петна и се развива деменция.“
Визитка
Акад. проф. д-р Миланов е член на Международната асоциация за изучаване на болката и на Световната асоциация по двигателни нарушения. Член е на панелите по неврология, по главоболие и по множествена склероза на Европейската Академия по Неврология и на бордовете на Европейското дружество по главоболие, на Дунавската неврологична асоциация.
Председател е на Българското дружество по неврология, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза. Заместник председател на Българската асоциация по невропротекция и невродегенерация.
Цялото интервю в детайли слушайте в звуковия файл.
