В тези дни на смирение и в търсене на духовна извисеност в нашия доста материален свят картините на Юлия Станкова са особено ценни и в синхрон с нашите емоции и настроения. Темата на последните нейни творби, която тя показа в къщата-музей „Борис Христов“ и които продължава да представя на публиката, е: „Съвременната икона като посредник между нас и библейския текст“. Тези свои картини тя обобщава с едно единствено послание: „Не бой се, само вярвай!“.
Юлия Станкова е много интересен и различен в мисленето си като живописец и търсещ различни сюжетни линии съвременен автор. Тя определя работата си като съвременно продължение на византийската традиция в иконописта. Смисълът на нейния артистичен експеримент е преди всичко във възможността съвременната иконопис да се изтръгне от клишетата и да възвърне ролята си на посредник в нашия диалог с Библейския разказ. Повечето от последните ѝ творби са посветени на сюжети, описани от Евангелието на Марко.
Откъде идва този специален интерес?
Преди осем години тя бе поканена от три известни френски художнички да участва заедно с тях в изложба, посветена на изцеленията, описани в това Евангелие. И тяхната колекция е бил подредена в най-старата катедрала на град Виен, разположен на река Рона. Тези сюжети: „Кръщение Христово“, „Изцеление на бесноватия“, „Последната вечеря“, „Христос изцелява слепия Вартимей“, „Посещение на празния гроб“, „Докосване в тълпата“ не са религиозна иконописна живопис, а в нейната стилистика и деликатен наивизъм. Те са изпълнение в топли, слънчеви тонове, които внушават примирение и възвишеност, които кореспондират по недиректен начин с иконописта.
Изкуството на Юлия Станкова е абсолютно съвременно и заедно с това то има претенциите да остава в езиковата изразност на една средновековна изобразителна система. Това са творби с нова иконографска композиция и лица, които отразяват нейното вълнение и прозрения.
