Eмисия новини
от 04.00 часа

Ще намалее ли напрежението в Полша до изборите

Демонстранти излязоха във Варшава, за да изразят подкрепата си за уволнен от управляващите съдия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Полша посрещна декември с нова вълна на протести заради това, което недоволните виждат като опит за овладяване на съдилищата в страната. Демонстранти излязоха в първия ден от месеца в столицата Варшава и стотици други по-големи и по-малки населени места, за да изразят подкрепата си за уволнен от управляващите съдия. От една страна стана ясно, че консерваторите от "Право и справедливост" не мислят да преминават към по-тих режим на съдебната си реформа до президентските избори догодина. От друга - че недоволството спрямо тях е възможно да подкопае сегашния им контрол върху повечето от властовите центрове в Полша.

"Свободни съдии" скандираха протестиращите пред министерството на правосъдието във Варшава, а подкрепа за демонстрациите изрази и може би най-известният противник на "Право и справедливост" - носителката на литературна Нобелова награда за 2018 година Олга Токарчук. 

"Полски съдии, знаем под какъв натиск живеете - че сте уволнявани от работа, че сте преназначавани на други позиции, колко много страдат семействата ви от това и искам само да ви кажа - ние сме с вас."

Причината за недоволството е случаят на Павел Юшчишин - доскоро съдия в източния град Олштин. В рамките на обжалване по определено дело Юшчишин оспорва безпристрастността на негов колега, назначен от управляващата партия. Реакцията е мигновена - в рамките на два дни действията на Юшчичин стават обект на проверка и той е уволнен. Само два дни обаче отнема и на недоволната част от обществото да излязат по улиците в негова подкрепа.

Самият уволнен съдия присъства на протеста във Варшава:

"Ние, съдиите, не можем да се страхуваме и да се подаваме на напрежение, защото няма да има свободни граждани и справедливост в Полша без свободни съдилища. Вярвам, че истината и честността накрая ще спечелят. Правителствата идват и си отиват, и затова си струва човек да бъде почтен".

Управляващите консерватори виждат реформите си, включващи законови промени и назначения на различни нива на съдебната система, като изчистване на корупцията и остатъците от соцрежима преди 89-та година. Европейската комисия видя в тях противоречие с върховенството на закона и започна безпрецедентна процедура срещу страната. Недоволните в Полша се изразяват по-прямо и виждат опит за овладяване на всички власти в рамките на продължаващото от 2015 година управление на "Право и справедливост". Политологът Спасимир Домарацки анализира ситуацията в интервю за "Събота 150":

„Имаме доста нюанси на това овладяване на държавата. „Право и справедливост“ прави опити да подчини всички институции в държавата на собствените си политически интереси, но в полския случай имаме доста специфична политическа ситуация, в която това овладяване, независимо от усилията, ми се струва доста по-трудно да бъде реализирано - гражданското общество е доста съзнателно и, второ, може би дори и заради самата големина на държавата е доста по-трудно да бъдат подчинени и всички центрове на някаква власт“

Протестиращият съдия Игор Тулея е по-краен в оценката си:

"Няма голяма разлика между Полша и Турция. Съдии биват отстранявани заради решения, които не са от полза на правителството. Понасят не само дисциплинарни наказания, но срещу тях започват и разследвания. Отдалечаваме се от Европа и се движим в грешна посока“.

Спасимир Домарацки изтъква, че поне към този момент Полша е далеч от това да загуби демокрацията си. Управляващите подчиниха обществените медии, но са далеч от пълен контрол върху публичния диалог:

„Имаме доста по-очевидни модели на завладяване на държавата, в които връзката между политически, икономически елити и контрол върху медиите влияят много по-отчетливо на това да се губят каквито и да било механизми за влияние върху властта“.

Тоест - Полша не е Турция, но политическата ѝ посока отдавна е повод за притеснението на недоволните. Тук включваме фактът, че най-влиятелният човек в страната, лидерът на "Право и справедливост" Ярослав Качински, е само редови депутат в Сеима. През отминаващата година партията му най-напред спечели европейските избори, а впоследствие и още 4 години начело на правителството, макар и без Сенат на своя страна. Предстои обаче вота за най-важния "гумен печат", както критиците на консерваторите виждат президентството на Анджей Дуда - издигнатият от същата партия държавен глава, безропотно разписвал реформите й.

„Силният човек, който ръководи държавата, всъщност не е заема официален ръководен пост - не е нито премиер, нито президент. Това е негативно състояние за политическата система, преди всичко защото се губи тази връзка на чувството за обществен контрол върху основните власти",смята Спасимир Домарацки, според когото опозицията има най-добър шанс, ако се обедини около бъдещ кандидат на най-голямата партия в нея - "Гражданска платформа".

Дали обаче темпото на спорните реформи и предизвиканите от тях протести ще намалее до изборите:

„Не, не смятам, че ще има промяна. И днес сме свидетели на задълбочаване на тази криза в съдебната система“.

Целият репортаж на Константин Мравов можете да чуете в прикачения звуков файл
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от