2
Съдът в Скопие произнесе през изминалата седмица първата присъда по т. н. афера „Рекет“, която възникна след разпространи видеозаписи, на които се вижда как един от най-богатите хора в Северна Македония предава на бизнесмени голяма сума пари, които да бъдат предадени на ръководителя на специализираната прокуратура в страната, за да съдейства тя за постановяването на по-благоприятна присъда на бизнесмена, обвиняем и по друго знаково дело – за корупция и пране на пари.
„Тепърва ще се следи развитието на това дело“, коментира пред БНР журналистът Коста Филипов, дългогодишен кореспондент за района и познавач на процесите в македонската политика. Той изтъкна, че темата доминира обществения дневен ред в страната:
„В същото време, когато заседаваше съдът, в Лондон се провеждаше юбилейната среща на НАТО по повод 70-годишнината от създаването на блока. Моето впечатление беше, следейки от София медиите в република Северна Македония, че присъствието на македонската делегация, начело с премиера Зоран Заев, на това събитие като знак, че Македония може да се чувства след известно пълноправен член на Алианса, беше изместено като първа новина от хода на делото“.
Делото е емблематично за възможностите правосъдието в страната да се реформира и да покаже, че република Северна Македония може да бъде правова държава, коментира той:
„Единственото, главното изискване, критерият, който се посочва на политическия елит в Северна Македония е този: „Трябва да станете правова държава, без това, без върховенство на закона, няма начин да продължите напред по евроатлантическия път"“.
Според журналиста има „епизодично засилване“, „спиране“ и „дори опити за връщане назад“ в правосъдната реформа на страната:
„Миналата седмица Конституционният съд излезе със становище, че трябва да се преразгледа един член от Закона за помилването, с което да се даде живот на онова помилване, което, ако си спомняте, направи на 12 април 2016 година тогавашният президент Георги Иванов на 56 лица, в това число и на тогавашния лидер на ВМРО Никола Груевски, за извършени престъпления. Ако си спомняте, това решение на тогавашния президент всъщност взриви и изкара хората на улицата - така наречената „Шарена революция“ - вследствие на която се стигна до смяната на властта“.
За предстоящото официално членство на Скопие в НАТО остава само още една ратификация – от Испания. Причината е, че след предсрочните парламентарни избори там все още няма парламент в Мадрид, който да ратифицира протокола. Финалът на процедурата обаче е ратифициране на споразумението и от парламента в Скопие. Получава се „крайно любопитен казус“, тъй като е възможно след ратификацията от Мадрид в Скопие да няма кой да ратифицира споразумението:
„Имат уговорка политическите сили на 12 април да се проведат парламентарни избори. Според договорката, парламентът трябва да се разпусне три месеца по-рано. Тогава кой парламент ще ратифицира този окончателен протокол? Затова опозицията – ВМРО-ДПМНЕ, предложи, а доколкото виждам и премиерът Заев е склонен да приеме това - да се използва времето до разпускането на македонския парламент, за да се ратифицира условно протоколът за членството в НАТО и по този начин да се завърши процедурата. Условно означава, той да се задейства, когато Испания свърши своята работа“.
ВМРО-ДПМНЕ прави предложението и от съображение, че е възможно изборите, които очаква да спечели, да бъдат отложени заради ратификацията, изтъкна журналистът
