Eмисия новини
от 22.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Проф. Атанас Семов за свободата на словото като обществена ценност и конституционна норма

Снимка: БГНЕС

Един от поводите да поканим конституционния съдия проф. Атанас Семов в „Мрежата“ е решението на Конституционния съд да обяви за противоконституционни 10-те критерия за работата на медиите и журналистите, добавени в Закона за защита на личните данни. Тези промени бяха много оспорвани в началото на тази година до момента, в който КС не ги обяви преди 3 седмици за неправомерни. Освен това с проф. Семов коментирахме и важните юридически казуси в дневния ред на обществото днес.

На въпрос дали предложенията, формулирани на свиканото извънредно заседание на Министерския съвет днес (07.12.2019 г.) за създаване на нова институция, която да разследва главния прокурор при подозрения за злоупотреби, професор Атанас Семов коментира:

„Мисля, че големият проблем не е само в наличието на подобна фигура или в начина на избирането й. Големият проблем си остава в правомощията на главния прокурор по Конституция. ...Главният прокурор остава върховен ръководител на една централизирана структура с правомощия по отношение на актовете на всеки друг прокурор. Очевидно по отношение и на този, който ще бъде избран по нов начин, този независим прокурор. Той ще е независим, но неговите актове продължават да са под властта на главния прокурор. В този смисъл едно изменение на разпоредбата или тълкуване на разпоредбата на Конституцията би могло да реши проблема.“

За това дали президентът може да инициира обсъждания за промени в Конституцията, проф. Семов отговори:

„Президентът има право на един-единствен законопроект, но най-важния – Законопроект за изменение на Конституцията. Някои от измененията в Конституцията несъмнено изискват произнасяне на Велико народно събрание. Не знам кой, кога и защо внуши на българското общество, че свикване на Велико народно събрание е невъзможно или би било катастрофално. Това са най-обикновени избори, които се провеждат за избиране на парламент. Но правомощията на този така избран парламент са по-големи отколкото на обикновения. България рано или късно ще има отново Велико народно събрание. Защото има необходимости някои разпоредби в Конституцията да бъдат преосмислени. Кои и доколко, не е редно да коментирам. Но такава възможност има предвидена в самата Конституция.“ 

Според експерти Решение №8 на Конституционния съд на Република България от 01.09.2005 г., в което се приема, че структурни и организационни изменения в съдебната власт не се отнасят до разделението на властите, може да отвори врата за изменения в Конституцията сега, по конкретния въпрос за начина на работа на главния прокурор. Проф. Семов коментира:

„Може и да може. Всичко е въпрос на две прости неща. Едното – на воля, второто – на Решение №8 на Конституционния съд на Република България от 01.09.2005 г. Воля може да прояви президентът, защото има това право по Конституция, да внесе проект за изменението й. И воля могат да проявят основните политически сили. Ще си позволя да го кажа така: ако една политическа партия иска да има дълъг живот на политическата карта на България, тя трябва да има ясно и по възможност мъдро отношение по въпроса за Великото народно събрание. Няма политически успешно битие, което да стои извън този въпрос. Второ – във всички случаи дискусия, широко обсъждане, веднъж с гражданска визия, втори път с експертна преценка, е абсолютно необходимо. Дали само по въпросите на съдебната система или не, е отделна тема, защото мисля, че някои от проблемите на съдебната власт не са проблеми само на собствената й правна уредба, а идват отвън – от другите системи, от политическата система, от общата организация на държавната власт. Във всички случаи едно такова обсъждане по инициатива и под егидата на най-пряко легитимния орган, избран еднолично, мажоритарно, на всеобщи избори, какъвто е президентът, би било изключително необходимо и полезно и би дало ясна основа за по-нататъшен политически разговор – дали да се свика Велико народно събрание, или могат да се направят промени без такова. Ролята на медиите тук е много съществена – да искат от тези, които могат да направят това, политическите субекти, да се ангажират ясно и по възможност аргументирано с тази тема. Това е важна за българското общество тема.“


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от