Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Млад български учен със сериозен принос в борбата с вредните газови емисии

Д-р Радостина Иванова
Снимка: Ася Чанева

Съюзът на учените в България отбеляза 75 години от създаването си и раздаде на Деня на будителите годишните си награди за научни постижения. Специална награда в конкурса за високи научни постижения в категорията за дисертации получи д-р Радостина Иванова от Института по органична химия – БАН, за дисертацията си на тема: „Многокомпонентни наноструктурирани катализатори на основата на мезопорести цериев и титанов оксиди: получаване, характеризиране и каталитични свойства в реакция на пълно окисление на етилацетат“,

Д-р Радостина Иванова е главен асистент в Института по органична химия с център по фитохимия при БАН. Радостина е завършила Факултета по химия и фармация към СУ „Св. Климент Охридски“ със специалности екохимия и функционални материали. Основните ѝ научни интереси са свързани с нови нанокомпозитни материали – получаване и характеризиране с различни физикохимични техники, модифициране на мезопорести материали с наноразмерни преходни метали и метални оксиди, наноразмерни метал/металооксидни частици в порести матрици, адсорбция, катализ, елиминиране на летливи органични компоненти от токсични газови емисии. През 2017 г. Радостина е отличена с наградата на БАН „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ за най-млад учен до 30 години в областта на нанонауките, новите материали и технологии. В момента е ръководител на проект по програма за подпомагане на младите учени в БАН на тема: „Разработване на наноструктурирани мезопорести металооксидни системи на основата на промотирани с мед манган-цериевооксидни материали като катализатори за елиминиране на токсични емисии от етилацетат“.

Целта на дисертацията на Радостина Иванова е получаване на високоефективни катализатори за унищожаване на вредни газови емисии от летливи органични съединения чрез синтез на съвременни наноразмерни мултикомпонентни металооксидни системи на основата на цериев и титанов оксиди. Като модел е използван етилацетатът, тъй като е един от най-трудно окисляемите замърсители на въздуха.

Радостина получи своята награда на тържеството по случай 75 годишнината от създаването на Съюза на учените в България.

Разговора на Ася Чанева с д-р Радостина Иванова за проекта и практическото му приложение в борбата с вредните емисии можете да чуете в звуковия файл.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени