Тази година се навършиха 100 години от рождението на проф. Сава Димитров – повод за няколко културни събития. Както преди дни стана ясно – на името на уважавания професор е учреден международен конкурс. Неоценими са заслугите му в изграждането на българската кларинетна школа, част от което е смяната на т.нар. немска система с новата за онова време система „Бьом“, която предоставя много по-големи възможности на изпълнителя. Всичко започва през 1947 г., когато проф. Сава Димитров завършва Музикалната академия в София и заминава на специализация в Чехия.
До този момент той е свирил на немски инструмент, дар от неговите съграждани от Попово. Решили да подкрепят талантливия младеж, те организират благотворителен концерт, със събраните пари му купуват кларинет и саксофон, с тях пристига в София, за да учи, – разказва неговият внук проф. Сава Димитров – декан на Инструменталния факултет в НМА и преподавател по кларинет.
След като в Чехия се запознава с новата система, започва усилена работа за създаване на педагогически репертоар, чрез който внедрява тази система. Издава уникален труд − поредица от нотни тетрадки, обхващащи целия спектър от технически трудности до концертните изяви, където всеки трябва да покаже индивидуалността си. Материалът е добре обмислен и подреден, нещо повече – в част от него влага елементи от фолклорната ни музика, характерните ритми и мелодии, които ни отличават от всички останали народности. Следвайки тези уроци,няма причина да не станеш добър изпълнител. А по-високите постижения са въпрос на амбиция от страна на ученика и преподавателя. Школата му по кларинет е преведена на поне пет езика – португалски, испански, кхмерски (за Камбоджа) и др. За мен беше удоволствие и привилегия да бъда ученик на дядо ми в Академията, а след това – на баща ми, който го наследи като преподавател и от когото на свой ред аз поех работата. Дядо ми никога не си е позволявал да откроява отделни свои ученици, разглеждаше кларинетистите като едно семейство, в което всички си помагаме, за да бъдем по-добри. Разбира се, сред неговите възпитаници има такива, които са спечелили голямо признание по света. Тук е мястото да споменем проф. Петко Радев – един от първите му ученици, бележит наш изпълнител, който печели първи награди на всички големи конкурси, съществуващи по онова време, а след това дълги години е първи кларинетист в Миланската скала. Много са талантливите му ученици. Толкова силен е почеркът на дядо ми, толкова богато е наследството му, че се вижда и в сегашните ни студенти. Представители на нашата школа са намерили реализация по цял свят – Куба, Камбоджа, Венецуела и други страни от Латинска Америка, където и до днес се обучават по школата, създадена от дядо ми.
В края на ноември проф. Сава Димитров-младши организира и взе участие като изпълнител в концерт, посветен на бележитата годишнина.
Името на професора винаги е било притегателна сила. Към нея си позволих да добавя изпълнители, които пазят много силно своята принадлежност към школата. Поканих негови ученици от различни поколения – Атанас Колев, който е на 84 години, дългогодишен първи кларинет на СО на БНР, също лауреат на редица престижни конкурси, Данчо Радевски, последният асистент на дядо ми в Академията, който заедно с Кристиян Калоянов (последния му ученик) работи в СО на БНР, Михаил Живков и Петьо Бобев от Софийската филхармония, а също - Росен Идеалов, Явор Добрев, Станимир Чанков, Борислав Йоцов (артистичен директор на Нов симфоничен оркестър). Бяхме водени от идеята да почетем паметта му, представяйки „Гранд дуо“ от Вебер, Първата соната от Брамс, и Соната за кларинет и пиано от Сен-Санс. Освен, че са основни за кларинетния репертоар, те бяха любими на професора, той винаги ги е преподавал с удоволствие. Всеки от нас избра по една част от тези произведения, която най-много е работил с него.
Показахме единство в мисленето и това е най-важното в развитието на една школа. Смятам, че българската школа е от онези, които не само интерпретират правилно стиловите особености на произведенията, но показват правилния път към постигане на успехите чрез познание. Само чрез най-строга дисциплина и вяра в пътя, избран от знаещия, незнаещият може да постигне резултати – и това научих от моите учители.
Проф. Димитров изрази и тревога от това, че в момента професията на музиканта не е привлекателна. Системата на обучение не се е променила, има прекрасни преподаватели, но перспективата пред завършващите студенти никак не е добра, нивото на заплащане на оркестрантите е обидно. От друга страна, няма нито един прием на високо държавно ниво, нито един национален празник или официален повод, на който да не звучат изпълнения на прекрасните ни солисти, хорови и оркестрови състави.
Снимки: Здравко Петров
