Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преподавател с 24 предложения за промени в Изборния кодекс заради медийната регулация

Снимка: issk-bas.org

Преподавателят в катедра „Икономическа социология“ към УНСС Катя Михайлова представи книгата си „Меди@избори“. Тя и екипът ѝ са огледали по какъв начин Изборният кодекс от 2014 година урежда и се прилага по отношение на предизборните кампании, където важно е значението на медиите.
За БНР авторката обясни:

„Това се опитахме да направим и, слава Богу, направихме в ГИСДИ, заедно с екип от млади хора - възможно най-умните ми и най- интелигентни студенти бяха в този екип. Наблюдавахме какво правят медиите по време на кампаниите от 2014 до 2017 година, спазват ли си законовите задължения и спазват ли се законовите права. Всъщност се оказа, че когато медиите сами не уважават своите права, оттам нататък и всичките им задължения отиват в канала.

Правата на медиите по време на избори

„Изборният кодекс отдавна казва, че медиите имат право да си вземат парите за предоставените медийни услуги предварително. В книгата има едно голямо приложение, в което сме събрали информация от докладите на Сметната палата. Според тези доклади, немака част от медиите не си спазват това право. Вземат си парите в изборния ден, а някои дълго след изборния ден чакат своите плащания… Моето обяснение е, че има една такава логика: „Сега ще ги освободя малко от ангажимента да ми плащат, ще гледам да мина сделката по-невидимо, под масата, в услуга на тях, за да ме потърсят следващия път“. Има такава логика. За съжаление, тя е резултат от нещо като немотия“

Проблемът не е в медиите

„В моята книга ясно стигам до извода, че проблемите не се намират в самите медии. Проблемите са в законовата рамка, не са между нас - хората и между вас – медиите.

Има конкретни 24 предложения за подобряване на Изборния кодекс в частта му за регулация на медиите. Разписани са дума по дума. Буквално е написано в кой член коя дума следва да се смени, за да може да бъде избегнато двусмислието; коя дефиниция трябва да се изработи и по какъв начин, за да може онлайн медиите например да разберат кои са и каква е ролята им в процеса. Смятам да изпратя тези предложения на всички от централи на политически партии, на всички пиари, на всички медии, пък да видим кой ще ги припознае“

Има ли смисъл от кампанията в медиите

"По-скоро не. Не са малко и изключенията, но при законово позволения казус „платено отразяване на предизборната кампания“ медиите по-скоро не вършат работа в услуга на информирания избор на гражданите. Като цяло ние не виждаме едни разследващи журналисти, които тичат и разследват. Всяко изключение в момента попада в една спирала на санкциите, спирала на мълчанието, която след това се трансформира в спирала на страха. Вижте, медийният пазар е доминиран от политическа реклама. Кой плаща политическата реклама?! Следователно, държавата, политиката е главен дотатор на свободните, частните медии в страната".

Много медии на практика живеят от кампания на кампания:

„Знаете ли какво става в предизборна кампания?! Започват да никнат сайтове и различни типове регионални медии. Понеже днес е най-лесно да си направиш интернет сайт, това в предизборна кампания е страшно удобно: „Ето, кмете, направих сайт, давай тука да ти пускам информация“, „Ето, кандидат-кмете, направих еди-какво…“.

Общото между „Меди@избори" и „Меди@общество“:

„Идеята ми е, че живеем в информационно общество „на маймунското А“. Заприличахме на маймуни в това информационно общество – всяка на своето дърво. Не гледаме чуждите дървета, не гледаме чуждите животи, интересуваме се просто „ей така“- от красивите фрази; от някой нещо направил, хайде да го подкрепим във Фейсбук, а пък след това в реалността дали ще го подкрепим…“.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени