Eмисия новини
от 03.00 часа

Томас Рутиг: Войната срещу тероризма унищожи идеята за демокрация в Афганистан

Базата Баграм в Афганистан
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Преди малко повече от месец 160 бойци от 39-ия български контингент встъпиха в изпълнение на своите задължения в Кандахар и Кабул.

18-а година България праща свои военнослужещи в Афганистан. Правят го и десетки други държави - членки и партньори на НАТО. И до днес тези усилия сякаш отиват на пусто.

Кои са причините за многократните провали на опитите за умиротворяване на Афганистан?

За да отговори на този въпрос, вестник „Вашингтон пост“ води 3 години съдебни битки с правителството и в началото на тази седмица публикува поредицата „Афганистански документи“ с напълно разсекретени мнения на стотици американски дипломати и военни, участвали в събитията след 2001 година.

Равносметка в предаването „Събота 150“ прави и друг участник в онези събития. Директорът на „Afghanistan Analysts Network“ Томас Рутиг работи от 2000-а до 2006 година в мисиите на ООН, в представителството на Европейския съюз и в германското посолство в Кабул.

На 28 септември афганистанците гласуваха за президент. 11 седмици по-късно победителят не е ясен. Който и да е той обаче, неговото право да представлява един 34-милионен народ ще се крепи на около милион и 800 000 души, взели участие във вота.

Това означава, че по-малко 1 милион гласа са достатъчни да спечелиш изборите - при 15 милиона души на възраст да гласуват. Това наистина не придава особена легитимност, коментира Рутиг.

Политическата ситуация в Афганистан днес ни напомня Йемен от това лято. Когато южнойеменските сепаратисти напуснаха фронта срещу хусите, за да прогонят международно признатото правителство от Аден, наблюдателите заговориха за „гражданска война във гражданската война“. По този път са тръгнали президентът Ашраф Гани и основният му съперник за поста - шефът на изпълнителната власт Абдула Абдула.

Това не може да бъде изключено. Афганистан има богата история на междуособни войни. В сегашната система никой не успя да покаже убедително, че може да решава политически проблеми без насилие.

Заради войната, която продължава вече 40 години, Афганистан е въоръжен до зъби. Освен редовните войски имаме полувоенни подразделения и квази-милиции, наемници на правителството. Много от тези въоръжени формации са свързани с или лоялни на определени политически сили. Това е в основата за страха от война между претендентите за президентския пост.

Затова е толкова важно да бъдат произведени резултати от тези избори - дори и при ниска избирателна активност - които да са убедителни както за гласоподавателите, така и за основните кандидати. В момента обаче виждаме опозицията да сее съмнения върху процедурите, следвани от Избирателната комисия, отбелязва Томас Рутиг.

Преди 5 години - непосредствено след предходните президентски избори - ситуацията бе сходна. Тогава личната намеса на държавния секретар на САЩ Джон Кери доведе до подялба на властта и мир между двата лагера. Днешният шеф на Държавния департамент - Майк Помпео - не изглежда много заинтересован от дрязгите в Кабул. Споровете за законността на вота се точат вече трети месец без никакъв позитивен напредък. Ще се намеси ли Вашингтон?


Американците заявяват, че този път няма да го правят. Но не бих го изключил ... Убеден съм, че преди страната да пропадне в хаос и насилие Съединените щати ще се опитат да постигнат компромис. Вече се говори за инклузивно правителство - т.е. правителство, в което ще бъде представен не само победителят.

Съединените щати може би ще успеят и този път да овладеят хаоса, но това ще е малък успех. Ако не друго „Афганистанските документи“, публикувани в началото на тази седмица от „Вашингтон пост“, затвърдиха извода, че най-мощната държава в света е неспособна да даде мир на Афганистан.

Трябва само да погледнем какво се случва в Афганистан - войната продължава, тя ескалира. Това, което Афганистанските документи ни казват, ни е вече познато, само че сега вече го чуваме и четем изразено от много влиятелни хора, посочва Рутиг.

Цената на американския провал в Афганистан е голяма за самите американци и се измерва в повече от похарчения за 18 години 1 трилион долара, за който плачат в Белия дом: над 2 000 убити и 10 пъти по толкова ранени. Цената е несравнимо по-голяма за афганистанците - 150 000 убити и милиони бежанци и вътрешноразселени.

Жаждата на политиците за бляскави, но смислово празни декларации; кариеризмът на военните, изпълняващи директивите на политиците; боричканията между Пентагона, Държавния департамент и Белия дом; всеобщото безхаберие. Която и да е от тези причини ще е достатъчно обяснение.

Според Томас Рутиг решителните грешки са били тези, допуснати непосредствено след 11 септември:

Начинът, по който се разигра интервенцията, не само не доведе до стабилизация, а тъкмо обратното. Намерението на ООН за възстановяване и демократизация на страната бе променено. Афганистан се превърна в централна арена на т.нар. война срещу тероризма. Говорим за политиката на президента Джордж Буш-младши. Тя милитаризира интервенцията, която - не бива да забравяме - бе приветствана в началото от огромното мнозинство афганистанци. Те очакваха мир и възстановяване. Вместо това войната се разрасна.

Днешните американски лидери продължават да трупат грешки върху грешките на своите предшественици. Един пример е скъсването на преговорите с талибаните в началото на септември.

Администрацията на Тръмп, също както тази на Обама, се опитва да преговаря с талибаните и да постигне споразумение, но преди това иска да ги отслаби във военно отношение. Затова, въпреки че числеността на американските войски в Афганистан днес е по-малка, въздушните удари и специалните операции станаха много по-интензивни. Това доведе до много повече мирни жертви и отчужди още повече хората от усилията на Запада.

И така, световната суперсила не само не може да умиротвори Афганистан, но влошава още повече нещата. Може ли бъдещата суперсила да стори нещо повече?

Китай разполага с огромни материални ресурси и значително влияние над съседен Пакистан, един от главните „играчи“ в афганистанската игра на тронове. Китай има и интерес - да неутрализира джихадистката заплаха и да си гарантира сигурен достъп до Арабско море. След прекъсването на преговорите между американците и талибаните Пекин прие делегация на бунтовниците и призова за възобновяване на диалога. Все пак, според Томас Рутиг, да се залага на него би било твърде оптимистично.

Не че Китай няма интереси в Афганистан, но той просто не му е приоритет. Не е и твърде влиятелен. За джихадистката заплаха от Афганистан - уйгурските бойци там - тази заплаха се преувеличава твърде много. Това са неголеми групи, неспособни да проникнат през границата. Китайците, също като американците, играят своя война срещу тероризма, за да оправдаят политиката си спрямо мюсюлманското малцинство в собствената си страна.

Лечим ли е афганистанският проблем? Правилна ли е диагнозата на един от „героите“ в „Афганистанските досиета“, че клептокрацията е нелечима?

Това е същината на проблема в Афганистан. Трябва да прогледнем и да видим, че корупцията има две страни. От едната страна са хората, които прибират парите и се обогатяват. Това е огромната част от афганистанския елит - бивши военни командири, прогонени по времето на талибанския режим и върнати на власт от Запада.

Другата страна на монетата е, че Западът подхранва корупцията като плаща на същите тези хора, за да ги запази като съюзници в битката с талибаните. Като плащаш на военни господари и корумпирани политици, ти подкопаваш демократичния проект.

Войната срещу тероризма унищожи демократичния проект в Афганистан. Резултатът е господство на военни командири, корупция и война.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от