Преговорите на ООН по въпросите на климата приключиха в безпорядък, показвайки дълбоките различия между индустриализираните държави, бързо развиващите се икономики, като Китай и Индия, и най-бедните страни, пише европейската редакция Politico. С липсата на САЩ ЕС се бори да запълни тази празнота.
На конференция в Брюксел е обсъдена целта за въглеродна неутралност на Европейския съюз до 2050 г., съобщава чешкото издание Prague Daily Monitor. Еколозите и вярващите в глобалното затопляне се надяват, че ЕС ще покаже на света, че освобождаването на въздуха от въглерод е възможно. Споразумението е решено и дори чешкият премиер Андрей Бабиш го подписа, допълва изданието.
Бабиш заяви, че Чехия може да се присъедини към целта за въглероден неутралитет, защото е добавена разпоредбата за ядрената енергия, която да бъде част от „енергиен микс“. Победата на Бабиш може да осъществи големия проект за ядрена енергетика, който правителството му предложи, на гърба на CEZ, която 70% е притежавана от държавата, коментира вестникът.
Единствената държава от ЕС, която не подписа споразумението, е Полша, но те не наложиха вето. През юни 2020 г. темата ще бъде отворена отново, се казва в публикацията.
Президентът на Франция Еманюел Макрон продължи да определя сроковете за разширяване на ЕС, а според „графика“, който представи на срещата на върха на Съюза в Брюксел, вратата за новите членове трудно ще се отвори преди 2030 година, пише белградският ежедневник „Вечерне новости“.
Френският лидер настоява реформата на присъединителния процес да бъде осъществена преди присъединяването на каквито и да е нови държави и той да продължава поне десет години.
