Управлението на отпадъци е в хаос, изказа мнение пред БНР Данита Заричинова от Сдружение "За земята".
„Зад всичко това стоят едни много сериозни бизнес интереси, които за съжаление са добре подкрепени и от отговорните институции. Със сигурност можем да кажем, че се горят отпадъци в България, във въглищните централи, в циментови заводи. Също така сме виждали не добре съхранявани отпадъци“, коментира тя в интервю за предаването "Преди всички".
Притесненията на сдружението:
„Имаме емисии във въздуха. При въглищните централи, строени през 50-те години, няма никакви пречиствателни съоръжения, които да са подходящи за горене на отпадъци – те са направени за горене на въглища. От друга страна е пепелта – нищо не изчезва. Около ¼ от изгореното количество изгорен отпадък се превръща в пепел, която пак трябва да се съхранява, пак трябва да се депонира. Къде отива пепелта от въглищните централи?“.
Заричинова даде пример с „изтекло“ през лятото споразумение между Община Гълъбово и ТЕЦ „Брикел“ за изгаряне на 500 хил. тона годишно отпадъци:
„Това е огромно количество. Това със сигурност е и вносен отпадък, защото в България генерираме не толкова много отпадъци“.
Заричинова подчерта, че тези проблеми са от години. Когато четем предложенията за промени (бел.ред. - в наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри) всичко звучи като контрол на хартия, а не като реален такъв, смята тя. По думите й той наблюдава по скоро транспорта на отпадъците, вноса и износа, но не и състава на отпадъка. Тя е категорична, че би трябвало да има ясна и точно разписана методика за начина, по който ще се осъществява контролът не само по документи, а и за състава и последващото обработване на отпадъка.
Въвеждането на задължителната национална информационна система „Отпадъци“ се отлага от години и се очаква чак през 2021 г., сигнализират още от „За Земята“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
